— Сто и седемдесет или сто седемдесет и два сантиметра. Каска за мотоциклет. Кожено яке.
— Повторете височината — нареди Болд. Хари Колфийлд беше над сто и осемдесет сантиметра.
— Сто седемдесет и два.
— Пол?
— Женски.
— Повторете!
— Определено женски. Не забравяйте, че я гледам в гръб.
Болд вече познаваше това описание — Лусил Жилар му бе показала снимката. Беше разочарован, че няма да могат да пипнат самия Колфийлд, но трябваше да реши какво да правят със съучастницата му.
— Какво ще наредите? — долетя до Болд гласът на агента.
Той огледа залата. Всички погледи бяха приковани върху него.
Били попита спокойно:
— Вашите инструкции, сержант?
Болд се почувства измамен. Опитваше се да премисли възможностите, с които разполагаше, докато съучастницата на Колфийлд чакаше да получи парите си, а федералният агент, който я наблюдаваше, очакваше някакви инструкции.
— Продължете да я наблюдавате — нареди Болд. Гласът му бе толкова тих, че едва се чу в залата.
Пърч скочи от мястото си и се развика:
— Но софтуерът проработи! Пипнахме я!
— Отдръпнете се по-далеч от банкомата — нареди Болд. — Поддържайте зрителен контакт. — Болд спокойно повтори разпорежданията си пред Били. Приковал поглед върху електронната карта, той отново изпита увереност, че ще успеят.
Диспечерът повтори нарежданията му в слушалката. Съдейки по безизразния му глас, човек би си помислил, че току-що си е поръчал сандвич с риба тон.
— Колко време ще е нужно, за да я обградим, Били? — попита Болд. Според първоначалния план един или два от екипите, ангажирани с наблюдението, трябваше да осъществят ареста. Патрулните коли бяха готови да се притекат на помощ, в случай че нещо се обърка. Сега обаче ситуацията бе коренно различна.
Били и Шейла Лок се консултираха с екраните пред тях. Лок беше тази, която отговори.
— След две минути можем да завардим всички основни пътища и да осигурим поне по един агент. Мога да вкарам птичката в капан, ако го искаш. — Тя погледна картата пред себе си. — Седем минути и сме там. Можем да разчитаме на подкрепата на патрулните коли, макар че навън е доста тъмно тази вечер.
— Направи го. Стесни кръга около нея и го затвори. — Не обърна никакво внимание на Пърч, който се въртеше около него. — Поддържайте непрекъснат зрителен контакт. Нищо повече.
— Ясно.
— Операцията приключи — оповести Жилар от своя ъгъл.
— Какво, по дяволите, правиш? — умолително възкликна Пърч.
— Чух те още първия път. Благодаря ти за помощта — заяви Болд. Имаше готови и други отговори — всичките до един клишета: „Върша си работата“, „Правя онова, заради което ми плащат“. Но се постара да си държи езика зад зъбите, докато се питаше как би могъл да накара едно цивилно лице да проумее равновесието между поетия риск и постигнатите резултати.
Били разположи агентите така, че да бъдат покрити всички кръстовища, автобусни спирки и маршрути. Без да сваля поглед от екрана пред себе си, той обясни на Болд:
— Ако тръгне бързо на юг, решена да напусне града оттам, може и да я изгубим. Не сме подготвени за такова преследване.
— Разбирам — отвърна Болд. — Няма да тръгне на юг — предрече той.
Клемънтс, заедно с още двама експерти от ФБР, бяха проучили внимателно движението на обекта при предишните тегления на парични суми и бяха стигнали до заключението, че изнудвачът винаги се движи по посока на града и шосе I-5. Предполагаше се, че той възприема I-5, вероятно в комбинация с други основни пътища, като възможен маршрут за бягство. Полицаите пък на свой ред предпочитаха подобно преследване да се осъществява именно по такива магистрали с ограничен достъп.
Телефонът на Лусил Жилар иззвъня тихичко и тя вдигна слушалката. Миг по-късно затвори и информира Болд:
— Разполагаме със снимка, заснета от охранителната видеокамера. — После се обърна към Лок. — Вашите техници вече са били информирани.
Лок обясни на Болд:
— Може би ще могат да ни я изпратят директно тук в залата.
Болд бе забелязал на паркинга една кола със сателитен предавател и се бе зачудил за какво им е нужна.