Лусил Жилар оповести:
— Банкоматът е задействан.
На картата на стената проблесна точка, заобиколена от море от сини триъгълничета.
Болд се обърна към диспечера:
— Можем ли да направим така, че колата й да се повреди по пътя?
Били вдигна ръка и бързо заговори в микрофона.
„Диспечер: До подвижната техническа служба. Наложителна повреда на колата на заподозряната. Ясно?
Кола на техническата служба: Повреда на колата. Разбрано. Една минута, моля.“
Болд и Били се спогледаха. Диспечерът изглеждаше абсолютно спокоен.
„Кола на техническата служба: Колата на заподозряната е паркирана на пряка, пряка и половина на север — повтарям, северно — от местоположението на банкомата. Струва ми се, че ще можем да направим нещо по въпроса, Били.“
Жилар обяви:
— Изминаха петнадесет секунди. Остават още двадесет.
Болд се обърна към нея.
— Удължете времевия капан. Осигурете ни няколко допълнителни секунди.
После попита Били:
— Могат ли да го направят за тридесет секунди?
— Удължаваме капана на четиридесет и пет секунди — потвърди Жилар. — Не бива да прехвърляме тази граница, сержант.
„Кола на техническата служба: Ще успеем за тридесет секунди. Заповеди?“
Били погледна Болд, който натисна бутона за предаване и ясно и отчетливо нареди:
— Започвайте!
„Диспечер: Четиридесет и четвърти! Осведомявай ни за всяка промяна в местоположението на заподозряната.
Четиридесет и четвърти: Разбрано, диспечер.
Агент от техническата служба: Тръгвам.“
Болд си представи човека, който се движи бързо по смълчаната уличка, насочил се към една от многото паркирани коли. В джоба си сигурно носеше гаечен ключ за масления филтър.
„Агент от техническата служба: Диспечер? Имам проблем. Попаднах на двойка, излязла на разходка. Отминавам.“
Жилар продължи да отброява времето:
— Остават още десет секунди.
„Диспечер: Времето накъся.
Агент от техническата служба: Разбрано. Ще предприема втори опит.“
Жилар обяви:
— Пет секунди.
„Диспечер: Остават пет секунди до края на операцията.
Агент от техническата служба: Разбрано, диспечер. Пет секунди. Втори опит… Хоризонтът е чист. Влизам под колата.“
Шийла Лок се обади:
— Техниците са ни осигурили видеопредаване на живо. Всеки момент ще се появи на екрана.
Всички обърнаха погледи към екрана, който, разделен на две, показваше две черно-бели изображения. Вляво се виждаше направена с телеобектив размазана снимка на жена, застанала пред банкомата. Вдясно видяха призрачния силует на агента, който се пъхна под датсуна и изчезна. Болд стисна с все сила облегалката на стола и пръстите му побеляха от усилието.
Изобщо не можеше да си обясни как хората от ФБР бяха успели да осъществят тази видеовръзка. Но предпочете да не пита. Техническите служби във всеки един отдел се гордееха със способността си да вършат чудеса.
— Край на операцията — съобщи Жилар.
Видеокамерата проследи жената, която излезе от кабинката на банкомата, зави зад ъгъла и се насочи към колата си. Отдалечила се достатъчно от банкомата, тя свали каската си и разтръска глава, за да оправи косата си.
„Диспечер: Агент от техническата служба, заподозряната тръгна към теб. Чуваш ли ме?“
Не последва никакъв отговор от агента, но на екрана пред тях се виждаха краката му, които стърчаха изпод колата на заподозряната.
Били спокойно докладва на Болд:
— Не отговаря. Вероятно има смущения в предавателя.
Заподозряната вече се намираше на по-малко от половин пряка от колата си.
— Измъкни го оттам! — нареди Болд.
„Диспечер: Техническа служба? Заповед за прекъсване. Повтарям: Да се прекъсне работата по колата.
Техническа служба: Разбрано, диспечер.“
Една жена, облечена небрежно със сини дънки и бяла тениска, излезе бързо от колата на техническата служба и се запъти по улицата към колата. Не направи никакъв опит да погледне към заподозряната, която беше само на няколко метра от нея и вървеше по тротоара.
В момента, в който жената от техническата служба се изравни с колата на заподозряната, тя хвърли чантата си на тротоара, като съзнателно разпиля съдържанието й наоколо.