Болд наблюдаваше действието на големия екран. В залата се чуваше само слабото бръмчене на компютрите, нарежданията на Били, произнесени почти шепнешком, и потропването на клавиатурите. Жената пъхна глава под колата и каза нещо в момента, в който заподозряната се намираше само през две коли от нея. Агентът от техническата служба бързо се изтърколи изпод колата, застана на колене и незабавно започна да събира разпилените по улицата дамски принадлежности.
Корнелия Ули се приближи до вратата на шофьора и ги видя и двамата. Жената от техническата служба се разсмя и поклати глава, сякаш се смущаваше, загдето бе изпуснала и разпиляла чантата си. Двамата с агента измърмориха нещо. Докато събираха последните дреболии, Ули отключи багажника на датсуна и прибра каската. Тя самата изглежда не се притесняваше особено от факта, че носи мотоциклетна каска, а кара кола. Същото важеше и за двамата агенти, които клечаха насред улицата и събираха разпиляното съдържание на някаква дамска чанта. Когато приключиха с работата си, двамата агенти си тръгнаха без всякакви прибързани движения и паника. Поеха по тротоара в посока обратна на колата на техническата служба и камерата, която ги снимаше.
Датсунът се отдели от бордюра и потегли.
— Следвайте я! — нареди Болд. Беше убеден, че следващите няколко минути ще са от съдбоносно значение.
Имаше два подхода към тази жена, която Болд смяташе за съучастник на Колфийлд, и той вече бе направил своя избор. Първият, и по-консервативен подход, бе да я следват отдалеч, без да я изпускат от поглед нито за миг. Да получат необходимите заповеди за обиск, да сложат подслушвателни устройства на телефона й, да инсталират дори видеокамери в дома й, да записват всяко нейно движение, всяка изречена дума и да се надяват, че ще се свърже с Колфийлд. Вторият — и това бе подходът, който Болд предпочиташе да следва — беше значително по-агресивен: трябваше да я притиснат и уплашат с надеждата, че, обхваната от паника, тя ще се обърне към Колфийлд за помощ и или ще разкрие местоположението му, или пък ще го примами да дойде при нея.
Болд се чувстваше безсилен и безпомощен в тази зала, далеч от другите, които сега бяха на улицата. Имаше усещането, че оставайки тук да координира и ръководи операцията, той сякаш бе преминал невидимата граница и се бе превърнал в бюрократ, седнал зад бюрото си — представа, която не му допадаше ни най-малко. Слушаше разговорите между агентите и си представяше колите, които непрекъснато сменяха местата си, за да останат незабелязани от шофьора на датсуна. Извика от радост заедно с останалите, когато след колата започна да се процежда тънка струйка масло и напомни на Лок да се свърже с регионалната телефонна компания, защото щеше да им е нужен указател с разположението на всички монетни телефони.
Три минути по-късно датсунът отби и двигателят угасна пред едно заведение за бързо хранене. Едната от колите на ФБР я отмина и спря на паркинга на съседното капанче за хамбургери. Други две коли спряха на няколко метра от тях и се установиха от двете страни на пътя.
— Били, какъв е адресът? — забързано попита Болд.
Диспечерът направи справка с оперативните агенти и веднага докладва на Болд.
Болд, подобно на диригент, даде знак на Лок и тя съобщи адреса на служителя от телефонната компания, който вече чакаше на другия край на линията. След няколко секунди тя започна трескаво да записва нещо. После откъсна листа, на който бе писала, подаде го на Болд, който го прегледа набързо, и го предаде на Били с молба да изкара местоположението на телефоните на картата. Само минута по-късно на картата цъфнаха шест розови звезди с по една буква „Т“ по средата.
През следващите няколко минути постъпваха съобщения от наблюдаващите агенти, които докладваха, че заподозряната нееднократно се опитва да запали колата си. През това време Шийла Лок определи реалното местоположение на монетните телефони според адресите им: два се намираха точно зад заподозряната в заведения на Макдоналдс и Бъргър кинг; от другата страна на улицата в малък търговски център имаше още един; на половин миля по-надолу по улицата, близо до междущатската магистрала, се намираха две конкуриращи се бензиностанции и във всяка една от тях имаше телефон; последният бе разположен в кабинка непосредствено до автобусната спирка на около тридесет метра по-нататък.
Болд инструктира агентите от техническата служба, които също бяха заели позиции, да осигурят видеонаблюдение над датсуна и телефона, който се намираше в непосредствена близост до автобусната спирка. Три минути по-късно на централния екран на „NetLinQ“ се появи зърнесто черно-бяло изображение на самотния датсун, спрян неумело върху тревистата отбивка.