— Заподозряната се раздвижи — съобщи мъжки глас в слушалките.
Болд и Били се спогледаха. По-раншните съмнения, които Били изпитваше по отношение решението на Болд да не арестува заподозряната, а да я проследи, вече бяха забравени и заменени с увереност в успеха, граничеща с възхищение.
На екрана се видя как жената, очевидно ядосана от повредата, излиза от колата. Погледна нагоре и надолу по улицата, опитвайки се да открие телефон. Болд мълчаливо я заклеваше да се спре на двете заведения за бързо хранене; никак не му се искаше жената да забележи автобусната спирка. Но тя като че ли го чу, реши да му направи напук и се упъти в другата посока.
Опитвайки се да предвиди всяка възможност, Болд посъветва Лок:
— Свържи се с местната компания за автобусни превози и поискай разписанието им. Искаме промяна в маршрута на всеки автобус, който трябва да пристигне на спирката през следващите десет минути. Кажи им, че искаме да подготвят един празен автобус, който да ни чака на десет преки от въпросната спирка. И извикай хеликоптера. Може да ми дотрябва. — Тя записа всичките му разпореждания. — Освен това трябва да проверим колко таксиметрови компании покриват този район. Всички наши хора трябва да се преобразят в таксиметрови шофьори. И никакви патрулни коли — подчерта той. — Не искам патрулна кола на десет преки от района.
През следващите няколко минути Лок и Били се заеха да изпълнят разпорежданията на Болд. Наблюдаващите агенти бяха разположени около двете таксиметрови компании и компанията за автобусни превози. Автобусът, който се движеше по разписание, бе отклонен от маршрута си. Шофьорът обясни на пътниците, че това се налага поради задръстване, предизвикано от катастрофа по пътя.
Камерата на техническата служба неотлъчно следеше Корнелия Ули, която категорично не бе от бързите пешеходци. Изглеждаше нервна или може би просто притеснена заради колата си. Постоянно се обръщаше назад и оглеждаше паркингите, опитвайки се да открие телефон.
Болд чу бръмченето на хеликоптера, който се приближаваше.
— Ще отиде на автобусната спирка — предрече Болд.
— Хеликоптерът кацна — съобщи Лок.
Болд се обърна към нея:
— Обади се в телефонната компания и ги информирай кой телефон ще бъде използван. Предупреди ги, че искаме информация в реално време за всеки един номер, който заподозряната евентуално ще набере.
— Имаш я.
Следващите си заповеди Болд адресира към Били.
— Искам седем пътници и шофьор за нашия автобус. Нека бъдат смесена група. Искам нашите хора да бъдат разположени по спирките по маршрута. Всеки да следи зорко за Колфийлд. Ще трябва да пуснем цивилни граждани в автобуса, в случай че Колфийлд прати някого да проучи обстановката, и затова настоявам да ме чуете добре: Никакви каубойски каскади и подвизи. Ще приемем, че тя е въоръжена, но цивилните граждани са наша първостепенна отговорност. Ако заподозряната натисне бутона за спирка по желание в близост с дома й на „Еъпорт уей“, това ще бъде знак за нас да я арестуваме. Не искам да влиза в дома си преди нас. Ясно ли е? — После додаде: — А сега ме свържи с някой от агентите на автобусната спирка. Веднага. Искам да зная какво се говори, ако това изобщо е възможно.
Били моментално се зае за работа, но движенията му си останаха все така сдържани, а в гласа му не се прокрадна и намек за вълнение.
Шийла Лок се обърна и информира сержанта, че в телефонната компания всичко е готово.
Заподозряната прекоси и последния паркинг и, забелязала телефона, ускори крачка. В далечината се виждаше млада жена, която приближаваше към автобусната спирка.
Болд попита:
— От нашите ли е?
Били кимна.
Болд си помисли: Тези хора са невероятни.
После попита Лок:
— Имаме ли отворена линия с телефонната компания?
Тя само кимна утвърдително.
Болд седеше на самия край на стола, раздвоил вниманието си между огромния екран пред него и главата на Шийла Лок.
През тези няколко секунди в залата се възцари пълно мълчание — чуваше се само тихото бръмчене на компютрите. Всички напрегнато очакваха този телефонен разговор.
Жената, която се приближаваше пеша към спирката, закъсня. Заподозряната набра някакъв номер, изчака известно време и затвори. Ъгълът, под който я снимаше камерата, и разстоянието бяха такива, че никой не можеше да прецени дали изобщо бе казала нещо.