— Какво стана, по дяволите? — изпусна се Болд.
И Били, и Болд насочиха цялото си внимание към Шийла Лок, която поблагодари на някого, помоли го да остане на линията и се обърна към Болд.
— Набрала е служебен номер. В момента го установяват. — На Болд му се искаше да можеше да се включи в линията и да чуе всички разговори, ако изобщо се проведат такива. Той чудесно си даваше сметка, че от техническа гледна точка едно такова включване не представлява никакъв проблем, но също така съзнаваше, че за подобна процедура му трябва разрешение от прокурора, а когато става дума за обществен телефон, това би отнело минимум няколко часа. Системата, създадена да защитава правата на индивида, сега не позволяваше на Болд да си гледа свободно работата.
Лок докосна с пръст слушалката си, заслуша се, а после се обърна към Болд.
— Позвънила е на пейджър. Може и да е набрала собствен идентификационен номер, но от телефонната компания не засичат номерата, избрани след като линията е била осъществена.
Болд бе сломен от това съобщение. В слушалката му се чу едва доловимият шепот на жена:
— Телефонът звъни. Човекът, на когото е оставила съобщение на пейджъра, й звъни в отговор.
Болд чуваше звъненето на телефона. Агентката на ФБР, която бяха изпратили на спирката, се намираше само на няколко метра от телефонната кабина.
— Сержант? — Беше Били, който насочи вниманието на Болд към екрана.
Корнелия Ули вдигна телефона.
Болд се обърна към Лок:
— Свържи се с…
— Компания за пейджърни услуги — прекъсна го Лок. — Вече го направих.
— Усили звука в слушалките си, сержант — обади се Били. — Ще се опитаме да направим една магия.
Болд регулира звука. В слушалките си чу дрезгаво, равномерно дишане, а после изведнъж долови гласа на жена, която ядосано обясняваше нещо за скапаната кола. Само след миг Били обясни:
— Силният шум, който се чува като фон, е дишането на нашата агентка. Заподозряната спомена автобусната спирка. Замълча, а после два пъти повтори добре. Остави телефонната слушалка да виси и се запъти към автобусната спирка.
В слушалките се чу неимоверно силно пращене, което принуди Болд да ги смъкне от главата си. Те се търкулнаха в скута му.
Били се ухили и отново обясни:
— Нашата агентка току-що изключи микрофона си. — После додаде: — Но трябва да сме й благодарни, защото, ако беше проговорила, сега щяхме да сме оглушали.
— Отивам там — обяви Болд. — Можете ли да се свържете с хеликоптера?
Били веднага му отговори с неестествено спокойния си глас.
— Сержант, техническата служба може всичко.
Полетът с хеликоптера беше кратък, но и малко страшничък в тъмното. Летяха ниско, а сградите, наподобяващи детски играчки, се сменяха долу под тях с главоломна скорост. Кацнаха на едно училищно игрище за футбол, което се намираше на седем преки от очакващия ги автобус. Така можеха да са сигурни, че заподозряната и хората около нея няма да чуят бръмченето на хеликоптера. Болд бе посрещнат от един агент на име Нейтън Джоунс, за когото знаеше, че е от полицията в Кинг Каунти.
— Всичко е готово — информира го агентът, настани Болд в една кола и препусна по улиците, без да обръща никакво внимание на пътните знаци.
Болд видя автобуса, който му се стори заплашителен и зловещ на вид. Беше паркиран край шосето, вътрешността му бе ярко осветена Болд се качи и видя, че седем души бяха седнали на различни седалки из целия автобус. Той се представи, огледа ги набързо, помоли двама да си сменят местата, а други двама да седнат заедно. Ако се вгледаше внимателно, Корнелия Ули би могла да забележи, че повечето от тях си приличат по възраст и външен вид. Само един от пътниците като че ли бе над петдесет години — още един детектив от полицията в Кинг Каунти, когото Болд познаваше бегло, макар че в момента не можеше да си спомни името му.
— Ще й осигурим достатъчно време и пространство — информира ги той. — Ако реши да слезе по-рано, тогава вие — Болд посочи една от трите жени, — ще слезете на същата спирка. Не се приближавайте прекалено близо до нея, но непрекъснато докладвайте за движението й. И запомнете — Болд ги огледа един по един, — навсякъде около нас има разположени наши хора, готови да ни помогнат във всеки един момент. Според информацията, с която разполагам, тя може би ще смени автобуса, за да вземе друг към града. Мисля, че съвсем спокойно четирима от нас — аз и вие тримата — можем да направим същата смяна. Ще направим всичко възможно да подменим и другия автобус. Нашите хора ще се качват в него по различните спирки. Вие двамата ще слезете съответно на третата и на петата спирка. Ако пътуваме чак дотам. Ако обаче тя продължи с този автобус и реши да слиза на „Еъпорт уей“, ставаме и я арестуваме. Правим го бързо и без излишен шум и показност, за да не й позволим да слезе от автобуса. Някакви въпроси?