— Имам дупка в стомаха си.
— Много лошо — заключи Хюндай.
— Така че ми е по-лесно просто да не пия кафе.
Хюндай тръгна към щанда с деликатеси и си поръча дълго двойно еспресо. „Трябва да има някаква следа“, мислеше си Болд. Хюндай подписа разписката и я върна на продавача.
— Ако знаех какво е естеството на разследването, което провеждате, може би бих могъл да ви помогна повече — предложи Хюндай.
Болд го дари с усмивка, която сякаш казваше: „Отговаряй на въпросите, не ги задавай!“. Хюндай схвана намека и се зае да обяснява функционирането на охранителната система.
— Как се казва новата компания? — попита Болд.
— „Шоп-Алърт“.
Болд разлисти нова страница в бележника си.
Във всяко разследване настъпваше момент, в който той ясно осъзнаваше необхватността на даден случай. Безбройните възможности. Това обикновено беше първият и съвсем мимолетен поглед към черната дупка, която се отваряше, за да го погълне.
Хюндай добре познаваше работата си и си служеше добре с цифрите — среден брой клиенти на седмица и на месец; средна цена на покупка — четиридесет и пет долара и петдесет цента, демографски състав на клиентелата… Все цифри, характерни за района, обитателите на който в по-голямата си част бяха колежански възпитаници. Болд записваше всичко — и важното, и маловажното. На по-късен етап сигурно щеше да изхвърли по-голямата част от бележките си, но не и преди да ги е огледал и преценил внимателно.
Очертаваха се много и различни възможности — всяка една изискваше отделен детектив, който да проучи следата. Болд щеше да будува през по-голямата част от нощта, за да систематизира и опише всички свои предположения. Щеше да стане още на зазоряване. Някъде в този град, дори и в този момент, в който Болд разпитваше Хюндай, Консервния убиец може би пробиваше поредната консервна кутия със супа. Някъде в този град едно друго дете, също като Слейтър Лоури, с нетърпение очакваше да си похапне от нея.
Болд попита Хюндай за номера, изписан върху капака на всяка консерва. Искаше да разбере дали някой от служителите в магазина би забелязал евентуална внезапна промяна в този номер. Хюндай беше категоричен, че никой не би обърнал внимание на това. За тях важен бе кодовият номер на съответния продукт, а щом той оставаше непроменен, те нямаха основания за тревога.
— Дори и при промяна в етикета кодовият номер си остава същия — добави в заключение Хюндай.
Предупредителна камбанка зазвъня в главата на Болд. Можеха да направят така, че да пресекат пътя на заразените консерви към магазините и купувачите. Идеята, подхвърлена мимоходом от Хюндай, бе записана с големи букви в бележника на Болд. Смяна на етикетите!
Той все още пишеше, когато камбанката иззвъня отново и той усети прилив на адреналин.
— Какво казахте? Повторете го отново — запелтечи глухо.
Хюндай се стегна. Никак не му се искаше да повтаря едно и също нещо по няколко пъти.
— Говорех за автоматичната система за проверка — рече той. — Касовите апарати записват всеки отделен закупен артикул. Мога да ви кажа в кои дни какви стоки се харчат. В понеделниците например продаваме много млечни продукти, а в средите — много цигари. Не ме питайте защо. В петъците винаги се боим, че ще свърши бирата и рибата в магазина.
— Вие казахте всеки артикул — напомни му Болд. — Нека да си изясним това. Аз влизам в магазина и купувам пълна количка с продукти, а вие сте в състояние да проследите всеки артикул?
— Разбира се.
— Връщам се след три дни и вие можете да ми кажете какво съм купил предишния път? — „С най-големи подробности при това, мислеше си Болд. Дори и консервата със супа ще е в списъка.“
— Естествено. Без проблем. Компютри. Записи на касовите апарати. Разполагаме с най-съвременни технологии.
— А ако платя с чек, пак ли ще имате тази информация?
— Разбира се. В брой. С чек. С кредитни карти. Държим на отчет всички видове плащане.
Болд трябваше да разбере кога Бети Лоури е закупила консервата с пилешка супа. Тази информация щеше да му помогне да се върне назад към доставчика, а твърде възможно бе да стигне до записите от камерите на охранителната фирма. Правилното определяне на времето бе от изключително значение. Проследяването на плащане, извършено с чек или пък с кредитна карта, също би му позволило да идентифицира купувачите, които може да са забелязали изнудвача в момента на престъплението. Това, осъзна той, бе следата, която трябваше да следват. Сцената на престъплението.