— Току-що ви го казах.
— Сигурна ли си, че искаш точно това? Защото аз тъкмо щях да ти предложа възможност да се измъкнеш от цялата тази каша. Но ако настояваш да повикам адвокат, то тогава аз… ей! Та тя дори си го записа. Получаваш своя адвокат и ще се видим в съда. От друга страна, ако проявиш малко здрав разум, госпожице Корнелия Ули, аз току-виж съм се оказал твоя рицар в лъскава броня.
— На куково лято.
— Тя ме смята за куку.
— На мен ми изглеждаш съвсем в ред — заяви Дафи.
— Ама вие какво? Да не сте екип комедианти? Искам адвокат.
— И ние ще ти определим такъв, Корнелия. Погрижил съм се за това. — Обърна се към Дафи. — Ти си го записа, нали?
— Всичко е точно — информира го тя и посочи стенографския си бележник.
— Глупости!
Болд с все сила стовари юмрук върху масата. Ули подскочи от изненада. Дафи дори не помръдна.
— Чуй ме сега! — изрева той. — Аз съм последния ти шанс. — После, значително по-спокойно, додаде: — Или ще ни сътрудничиш, или ще си платиш за всичко. Толкова е просто. Знаеш ли с какво разполагаме срещу теб? Знаеш ли какви обвинения смятаме да повдигнем? — Обърна се към Дафи. — Хайде, давай. Кажи й.
Болд погледна часовника си. Два и половина. Не си спомняше някога да се е чувствал толкова уморен. Всеки момент Ла Моя щеше да донесе предварителните резултати от обиска в таванския апартамент на Ули. Болд бе присъствал, когато екипът проникна в сградата — надявал се бе да завари там Колфийлд — но веднага след това си тръгна и остави хората от лабораторията и Ла Моя да си вършат работата.
Дафи прочете на глас невероятно дългия списък с обвинения, които включваха изнудване и завършваха с убийство първа степен.
Когато чу и последното обвинение, Ули ги изгледа мрачно и заяви:
— Това са пълни глупости.
— Тя все още не разбира — рече Болд, адресирал думите си към Дафи. — Ние трябваше да повярваме, че тази жена е просто куриер, някакъв второстепенен участник, но всъщност вече знаем, че всичко извършено е нейно дело. — После заговори директно на Ули. — Номерът на сметката е споменат в една от заплахите, млада госпожице. Има пряка връзка между теб и тези заплахи, между теб и смъртта чрез натравяне на десет души. Десет. И ако си мислиш, че би могла по някакъв начин да се отървеш от смъртоносната инжекция и да получиш само доживотна присъда, значи напоследък не си следила отблизо какво става наоколо. Този щат е в настроение да убива, госпожице Ули. А престъпленията, които си извършила, са точно от вида, за който ти говоря.
— От друга страна… — Дафи заговори, преди Ули да е успяла да им сервира задължителната порция лъжи, — ако имаш да ни кажеш нещо, желанието да ни сътрудничиш може и да те отърве от килията на смъртните.
— Може дори да си тръгнеш оттук — подкрепи я Болд.
— Не е особено умна — съобщи Дафи. — Момичетата като нея винаги си мислят, че знаят повече от нас. — После погледна Ули. — Което ми се струва странно, защото ние си вадим хляба, като затваряме хора като теб. А хората като теб прекарват целия си живот зад решетките. Не ти ли се струва странно?
— Искам адвокат.
Дафи заговори на Болд.
— Казах ти, че не е особено умна. Не помни дори, че вече си записах за адвоката.
Болд отговори напълно сериозно:
— Сигурно ще можеш да предложиш тялото си на пазачите, за да ти дадат някоя цигара. Чувам, че оралният секс струвал цял пакет. А пък истинското чукане — един картон. Поне през първите няколко години ще можеш да си осигуряваш цигари по този начин. Имаш хубаво тяло. Млада си. Но и по-млади от теб са влизали в затвора. Обаче в един момент на пазачите им писва от теб и играта загрубява. Опитваме се да предотвратим това. Не ни харесва особено тази практика. Само че затворниците продължават да я поддържат. Отчаянието какво ли не прави. Жените започват да си падат по други жени. Разбираш ли ги тия неща?
— Тя всичко разбира — подметна Дафи.
— Да ви го начукам!
— Значи все пак схвана темата на разговора — заключи Болд.
— Определено — съгласи се Дафи.
Болд отново погледна часовника си.
— Уморен съм. Ами ти?
— Направо съм смазана.
— Тя няма да ни сътрудничи.
— Мисля, че имаш право.
— И как разбрахте? — попита заподозряната.
Болд я погледна.
— Не забелязах да си особено словоохотлива, Корнелия.