— Може ли да се изправя — попита тя.
— Моля — отвърна Болд.
— Когато съм права, мисля по-добре — поясни тя.
— Ама разбира се! Имаш нужда да помислиш добре — насърчи я Болд.
Корнелия започна да обикаля стаичката и продължи така няколко минути. Болд изведнъж забеляза, че Дафи я следи с повишено внимание и интерес. По лицето й се изписа объркване, тя премигна и внезапно нареди на заподозряната:
— Вдигни отново ръце над главата си. Точно както беше направила преди малко. — Ули се спря на едно място. — Сложи ръце зад главата си.
Ули погледна към Болд, сякаш го молеше за подкрепа.
— Направи каквото ти каза — подкани я сержантът.
Ули се подчини, вдигна ръце и ги сплете на тила си.
— Какво става тук?
Имаше малки, стегнати гърди, които почти се изгубиха, когато вдигна ръце. Беше по-слаба, отколкото му се бе сторила в началото, шията й беше дълга и елегантна.
— Обърни се — инструктира я Дафи.
Тя се подчини, но отново попита:
— Хайде де. Какво става?
— Обърни се! — Дафи вече бе станала от стола си. — Кой ти даде картата за банкомата?
Заподозряната, която все още бе с лице към стената, отговори веднага:
— Беше ми изпратена по пощата.
Дафи като че ли се ядоса.
— Не, не е. Ти си подала молбата по пощата. Открила си сметка. — Дафи извади фотокопие на молбата за откриване на банкова сметка, предоставена от Лусил Жилар. — Всеки един графолог ще докаже, че молбата е била попълнена от теб. Сигурни сме в това. Но кой те накара да го направиш?
Ули понечи да свали ръцете си.
— Дръж ги така. Обърни се отново с гръб — нареди Дафи и погледна Болд. — Виждаш ли?
Искаше му се да я подкрепи, но не можеше да проумее тактиката й. Погледна я въпросително.
— Кой те накара да откриеш сметката? — попита Дафи.
Ули гледаше към документа върху масата. Лицето й беше безизразно, ръцете й все още бяха сплетени зад главата й.
— Аз…
— И не се опитвай да ми пробутваш тъпите си лъжи, Ули, защото започва да ми писва от теб.
Добряка и Злобаря. Никога не знаеха предварително кой коя роля ще играе. Понякога планираха тактиката си предварително — кой ще се държи приятелски със заподозрения, кой ще бъде лошото ченге. Друг път нещата се развиваха от само себе си и всеки поемаше ролята си в хода на самия разпит.
— Не мога да кажа — заяви Ули.
Болд усети гореща тръпка, която пробяга по гръбнака му. С тези си думи Ули току-що бе признала, че е виновна в извършването на престъпление.
Разпитваха я още четиридесет и пет минути, като непрекъснато се сменяха.
Малко след три часа решиха да я пратят долу в ареста. На следващата сутрин щяха да опитат отново.
Докато слизаха с асансьора към гаража, Болд се обърна към Дафи.
— За какво беше цялата тази хореография?
На лицето на Дафи се изписа тревога и тя отговори предпазливо:
— Не че го разбирам, Лу, но зная, че съм виждала тази жена и преди.
Тридесет и шест
В понеделник сутринта Болд се пробуди в осем часа, но в главата му цареше истински хаос. Изпи цяла кана чай и се натъпка в колата си. На път за града пусна радиото, за да чуе новините. Бяха се уговорили да се срещнат с Дафи в управлението и да продължат разпита на Ули.
Но когато чу водещата новина по сутрешния блок, Болд едва не причини катастрофа. Той неволно извъртя волана и принуди една друга кола да свие рязко в съседното платно и да направи опасен обратен завой, а шевролетът на Болд се оказа обърнат диагонално в малкото пространство за успоредно паркиране край пътя. Задният край на колата стърчеше извън паркинга и пречеше на натовареното сутрешно движение.
Беше очаквал, че новината за стрелбата между Страйкър и Даниелсън ще заеме своето подобаващо място сред главните новини за деня, но вместо това приятен женски глас съобщи за неочаквано разпореждане, според което „Адлър Фуудс“ са били принудени от Федералната агенция за контрол върху хранителните продукти и от Управлението за обществена безопасност да изтеглят до обяд всички свои хранителни продукти от търговската мрежа на града. В новините се намекваше за започнало разследване относно ролята на компанията в така нареченото натравяне, причинено уж от E.coli, и от по-скорошните отравяния, отнели живота на няколко души. За слушателите стана ясно, че тази версия все още не е потвърдена, но източници, близки до полицията, твърдели, че ужасяващо натравяне на хранителни продукти и умело подготвен план за изнудване държат „Адлър Фуудс“ в пълна парализа от почти три седмици насам и че местните власти едва вчера са се решили да поискат помощ от ФБР.