Выбрать главу

Следвайки съвета на доктор Ричард Клемънтс, Болд бе разделил екипа си на две групи. Фреди Гучиано продължи да се занимава с фермерите и задачата му бе да проследи всеки един от тях, който имаше превозно средство, боядисано в тези три цвята. Вечер Фреди изучаваше внимателно картата на района и си набелязваше обектите и стратегията за следващия ден. И макар че десетки фермери вече бяха разпитани, Хари Колфийлд все още бе на свобода.

Шосвиц говореше по телефона — напоследък това като че ли бе основното му занимание.

В залата влезе един униформен полицай, приближи се до Гучиано и му подаде огромно руло от алуминиево фолио, в което бе завита лепкава кифла с размерите на средно голям път.

— Взе ли касовата бележка? — попита Гучиано.

Униформеният полицай му я подаде, а Гучиано я прибра в горния джоб на сакото си.

Две жени детективи, изпратени на помощ от отдел „Сексуални престъпления“, проучваха внимателно продуктите и деловите контакти на компаниите, подредени върху прегледна карта на стената, като търсеха някаква връзка с „Адлър Фуудс“.

Дафи влезе, приближи се до стената, огледа продуктите върху картата и се обърна към двете жени.

— Хайде да поговорим за тези неща. — После огледа стаята. Сякаш никой не бе чул предложението й.

— Лу?

— Не виждам какво ще постигнем с разговори.

— И точно затова аз съм психолог, а ти — детектив.

Гучиано подсвирна — не можеше да не се възползва от възможността да подразни Болд.

— Днес май си весела — отбеляза Болд.

— Уплашена съм — честно си призна тя.

— Добре. Да поговорим тогава. — Той огледа дъската, върху която бяха забодени етикетите. — Разполагаме с единадесет компании. Девет от тях имат собствени превозни средства, боядисани с цветовете на компанията. Пет от тях използват само камиони.

— Значи за момента ще се занимаваме само с тези пет компании — съгласи се тя.

Болд посочи средната редичка с етикети.

— От горе надолу макарони, замразени морски храни, сладолед, сладка и мармалади, пушени морски продукти.

Дафи помоли двете жени да прочетат някои от продуктите.

— Не забравяй — тя се обърна към Болд, — че Колфийлд твърди, че е в състояние да убие стотици хора с продукта и метода, на който се е спрял. Така че това би трябвало да ограничи възможностите му.

— Искаш да кажеш, че той възнамерява да направи това в един-единствен ден, преди да сме имали възможност да изтеглим всички продукти?

— Идеята е на Клемънтс.

Болд знаеше, че по този начин Дафи се опитва да придаде по-голяма тежест на думите си. После се обърна към една от двете жени и попита:

— Денис, от тези пет компании коя има най-висока продуктивност?

Денис се зарови в книжата пред себе си. Болд погледна Дафи в очите. Кимна едва забележимо, с което признаваше, че дискусията, предизвикана от Дафи, действително ще помогне да се изчистят някои неясни моменти. И ако не беше толкова изплашена, тя вероятно би се усмихнала, за да изрази благодарността си.

Денис бе готова.

— Ако говорим за доларово изражение, компаниите са две — полуготовите рибни продукти на „Калмър“ и сладоледът на „Монтклер“. Ако обаче става дума за обем на произведената продукция, сладоледът на „Монтклер“ далеч надхвърля по количество рибните продукти на „Калмър“.

Дафи се приближи до Денис и взе материалите й за „Монтклер“.

Болд я познаваше твърде добре и веднага попита:

— Какво има?

— Това име ми звучи познато… — Тя внимателно прегледа материала.

Денис, направила още една справка, погледна Болд:

— Освен това двете компании разполагат с най-голям брой камиони — техните превозни средства далеч превъзхождат по брой тези на всички останали компании, които проучваме.

Болд почувства, че хрътката в него се събужда. Изправи се и започна да сваля останалите етикети. Този на „Монтклер“ остана съвсем сам в средата на таблото.

— Пак ли ти се струва познат? — Той внимателно погледна Дафи.

— Вероятно си въобразявам — заключи тя, но не отговори на въпроса му.

Дафи прерови материалите, в които бяха описани подробно различните продукти на „Монтклер“. Стигна до голяма снимка на клоун, на която пишеше „Клоунът Монти“. Остра болка прониза гърдите й, гласът й предрезгавя.

— Но може и да не е въображение.

Забележката й привлече вниманието на Болд. Тя като че ли бе изпаднала в транс.