Выбрать главу

— Дафи?

— Клоунът Монти — повтори тя и вдигна пред очите му черно-белия етикет, който бе нарисуван на ръка в материалите, които държеше. — Това е сладоледено блокче с детска играчка. Хлапетата го обожават. — И му разказа какво бе споделил Оуен, когато я предупреди да очаква покана за празненството по случай рождения ден на Корки.

Празненството беше днес.

— Сладоледено блокче? — повтори Болд. Гласът му натежа от тревога.

Повтори думите няколко пъти, а после започна като обезумял да се рови из високата купчина материали, складирани на бюрото му.

— Сладоледено блокче не спираше да повтаря той.

— Лу… — Гласът на Дафин прозвуча по-уверено, вече бе уверена, че не става дума за обикновено съвпадение.

Гучиано вдигна глава, почувствал напрежението им.

— Трябва да е тук някъде — мърмореше си Болд. Намери го във втората папка от долу нагоре. — Ето го! — изрева той и опъна до скъсване нервите на Гучиано.

Болд се спусна към указателя и бързо намери номера на „Бродуей фуудланд“. Отидоха да повикат Лий Хюндай. Болд чакаше нетърпеливо. Най-после вдигна поглед и забеляза няколко чифта очи, приковани върху него.

Вдигна разписката във въздуха и припомни на присъстващите в залата.

— Четири артикула, закупени от мъж с дълъг сив шлифер, когото Холи Макнамара идентифицира като Хари Колфийлд. Три от тези артикула бяха продукти на „Адлър“ — шоколадови блокчета. После дойде смъртта на онези момченца на дървото и аз напълно забравих за тази разписка и съсредоточих цялото си внимание върху шоколадовите десертчета.

Припомни си думите на доктор Ричард Клемънтс, които не му даваха мира от известно време насам. Той ще се опита да ви измами. Музиката спря и гласът на Лий Хюндай долетя по линията. Болд погледна разписката и попита:

— Колко струва едно сладоледено блокче на „Монтклер“?

Пръстът му се спря върху цифрата на разписката — 1.66. След дълга пауза, през която Болд чуваше потропването на компютърна клавиатура, Лий Хюндай отговори:

— Един долар и шестдесет и шест цента.

Болд затвори телефона и изрева:

— Имаме следа!

Гучиано стана от стола си.

Дафи се обърна към Болд и заговори. Очевидно й бе изключително трудно да произнесе думите.

— Може и да не ми повярвате, но аз зная какво планира да направи. Зная и къде да го намерим.

— Тези камиони снабдени ли са с камбанки? — доктор Ричард Клемънтс бе един от единадесетте полицейски служители, свикани спешно на заседание, което течеше в момента в заседателната зала. Четири проверки бяха направени в отдела за регистрация на превозните средства. Нямаше нито едно такова, регистрирано на името на Хари, Харолд или Х. Колфийлд. В архивите фигурираха четирима души с името Колфийлд, като двама от тях бяха на преклонна възраст, а другите двама наближаваха шестдесетте.

Издадена бе заповед за повишено внимание по отношение на всички автомобили с емблемата на „Монти“. Под давлението на областния прокурор юридическият съветник на компанията бе разрешил да се предоставят на полицията сведения за личния състав, което решение веднага бе приведено в изпълнение. Макар че от компанията знаеха в най-общи линии районите, които се покриват от техните камиони, между шофьорите не съществуваше никакъв начин за комуникация, а специфичните маршрути се избираха по собствено усмотрение. Заключението от всичко това не беше особено обнадеждаващо: Камионите със сладолед щяха да останат в движение до късния следобед. Заповедта за издирване бе единственият начин да го хванат.

Доктор Брайън Мен многократно бе повторил по телефона, че стрихнинът е най-подходящата отрова за замразени продукти.

— Холерата не би оцеляла в такава среда — додаде той.

Клемънтс повтори въпроса си:

— Тези камиони имат ли камбанки?

В момента течаха три или четири разговора едновременно и той трябваше да повиши глас, за да привлече вниманието на останалите.

— Камбанки на камионите, които продават „Монти“? — обади се Шосвиц. — Кой знае…

— Да — намеси се един от агентите на ФБР. — Или поне такава е практиката на изток.

— Е, нека някой да се залови с това и да разбере — нареди Клемънтс. Той вдигна факса и го подаде на Болд, за да го прочете отново.

„За кого бие камбаната?

Бие за теб…“