— Бие за теб… Разбирате ли? Аз бях прав по отношение на нашия приятел. Той би искал да го спрем… стига да можем с нашата ограничена интелигентност… и държи да повярваме в заплахите му. Камбаната бие за господин Адлър, господа. Как можем да сме сигурни? Дъщерята на господин Адлър е почитателка на Клоуна Монти. — Погледна към Дафи, която кимна в съгласие.
През по-голямата част от това съвещание тя бе стояла мълчалива и намусена, неспособна да разбере как — при положение че тя беше абсолютно сигурна за настоящото местоположение на Колфийлд — тези малоумници могат да си губят времето със съвещания.
Болд съзнаваше, че чакането я убива.
— А дъщерята на господин Адлър днес има празненство, на което, според предварителните им планове, ще присъства и Клоуна Монти.
— Което означава маскировка — вметна Шосвиц.
— Безусловно — съгласи се Клемънтс.
— Освен това допускаме, че той разполага със собствен камион — този извод се налага от следите от боя, които бяха намерени в „Лонгвю“.
— Съгласен — обади се Болд.
— Не можем ли да побързаме? — нетърпеливо възкликна Дафи.
Клемънтс я погледна.
— Бързата работа — срам за майстора, Матюс. Всички разбираме твоята тревога и загриженост. Но искаме да свършим работата както трябва. Методично. Господин Колфийлд е достоен противник — не бива да го подценяваме.
Тя настръхна и предизвикателно скръсти ръце, но благоразумно си замълча.
Болд им напомни:
— Разполагаме с регистрационните номера на всички законни камиони с Клоуна Монти.
— Един от които трябва да пристигне в онзи яхтклуб за партито — допълни Клемънтс. — Но ние трябва да сме в състояние да идентифицираме точно неговия камион. Това е абсолютно наложително.
— По-лесно би било да се пребоядиса стар камион, отколкото да се изрисуват оригиналните шарки върху нов — вметна Боби Гейнис.
— Списък на разпродажбите! — Клемънтс щракна с пръсти. — Намерете го! Всички компании трябва да се отърват по някакъв начин от старите си камиони!
Гейнис изтича от стаята.
През следващите двадесет минути обсъждаха тактиката, която щяха да следват, за да бъдат готови за арестуването на Колфийлд на партито.
Гейнис влетя в стаята и остави някакъв факс на масата пред Болд. В него бяха изброени шестнадесет камиона на „Монтклер“, предложени на търг през последните пет месеца.
— Името му не фигурира в списъка — изпъшка Болд. Всичките му надежди отново отидоха по дяволите.
— Предлагам да потърсите името Мериуедър — предложи Клемънтс с надутия си глас на всезнайко.
Болд прокара пръст по списъка и моментално попадна на името.
— Открих го! — обяви той и подсвирна силно с уста. Вратата на залата рязко се отвори и някакъв униформен полицай се затича към него. Болд огради името и подаде листа на полицая. — Вид и регистрационен номер на камиона. Бягай! Какво? — попита веднага след това, уловил погледа на психиатъра, който сякаш не можеше да фокусира погледа си върху един предмет.
Той посочи Пени Смит.
— Разясни им положението.
— Бързо! — подкани я Болд, без да сваля поглед от вратата в очакване на полицая.
— Никой от нас не би искал Колфийлд да се отърве при всичките тези обвинения.
— Какво? — предизвикателно възкликна Шосвиц.
Тя побърза да обясни.
— Ако го спрете сега, ще разполагате с един камион, в който има отровен сладолед. Разполагате с престъпно намерение и това не подлежи на съмнение. — Тя продължи да говори, а Клемънтс през цялото време размахваше химикалката си във въздуха и като диригент подчертаваше всяка нейна дума. На устните му играеше слаба усмивка. — Но престъпното намерение е всичко, с което разполагате… разполагаме. И някои косвени улики, разбира се. Както и убедителна мотивация, която може да се използва от психиатър експерт в наша полза. Не отричам всичко това.
— Какви са тези глупости? — не изтрая Шосвиц.
Клемънтс, затворил очи, отговори вместо прокурорката.
— Такъв е законът. — Отвори очи, наведе се напред върху масата и остави химикалката. — Тя е права, разбира се. Това й е работата.
Шосвиц отново премести поглед към Смит, която каза:
— Ако искаме да изградим случай, който да ни гарантира доживотен затвор или смъртна присъда, трябва да го хванем в момента, в който подава на някого отровния продукт. Не казвам, че доказателствата, с които разполагаме до момента, не са добри, но не са достатъчно — съжалявам, че трябва да ви го кажа — за да го видите сред редиците на смъртните. Ако го хванете в този момент, ще можем да му дадем от десет до двадесет години. Ако случим със съдебните заседатели, присъдата може да бъде и два пъти по-голяма. Само че никак няма да е лесно да докажем връзката му с всички регистрирани досега убийства… далеч по-просто ще е да го заковем за опит за убийство — доставка на смъртоносни храни и вещества. В наркозаконите има известни ниши, които биха ни позволили да го затворим до живот, а ние всички искаме точно това, нали? — Тя тъжно погледна Болд. И тя, както и всички присъстващи в залата, не бе особено очарована от закона в този му вид.