Болд се сети за майката на Лиз, която започваше да бъбри безспирно винаги когато бе притеснена и разстроена — скачаше от тема на тема и някак си успяваше да намери връзка между абсолютно несъвместими неща и поводи.
Болд погледна към покрива. Снайперистът бе пъхнал ръка в рулото с брезента. Един от двамата мъже, които работеха в басейна, почистваше стъпалата на високия трамплин, за да е сигурен, че ще има отлична видимост, ако се наложи да стреля. Всичките бяха винтчета на едно и също колело. А то се въртеше бавно по посока на Харолд Колфийлд.
— Лодките ще пристигнат след две минути — докладва диспечерът. Леко пращене в слушалката и отново гласът на диспечера: — Камионът на заподозрения тръгна. — Спокойно и отмерено той повтори: — До всички постове. Заподозреният тръгна. Желая късмет на всички. — Диспечерите рядко прибягваха до подобни пожелания, но Болд изпита приятно чувство, когато го чу.
Диспечерът проследи маршрута на камиона на заподозрения, който мина край първия пост на маскираните телефонни техници.
— Регистрацията на превозното средство е потвърдена.
— Ние сме на ход! — Болд погледна Ла Моя.
— Време за шоу — отвърна детективът. — Не забравяй да се усмихваш.
Болд чу плисъка на вълните при пристигането на първата лодка, а после до ушите му долетя щастлив детски смях. Една от майките мина край тях двамата на път за пристана и Болд изведнъж си даде сметка, че жената се взира в каубойските ботуши на Ла Моя и вероятно се пита що за човек е този тип, дошъл да копае дупки в клуба й, пременен с великолепни ботуши от щраусова кожа. Тя обаче не направи никакъв коментар. Хвана се с ръка за парапета и продължи бавно и с подчертана предпазливост по пътя си. Един-единствен път се обърна назад и ги изгледа с любопитство.
„Има твърде много цивилни граждани“, помисли си Болд, изкушен от мисълта да отмени операцията и да остави Пени Смит сама да се оправя. Можеха да арестуват заподозрения веднага, а за обвиненията щяха да мислят когато му дойде времето.
— Не го прави, сержант — обади се Ла Моя, който сякаш четеше мислите му. — Копелето е вече в ръцете ни. Още пет минути и всичко ще свърши.
Слушалката изпука и до слуха на Болд долетя неизбежният въпрос, зададен от Фил Шосвиц.
— Време е да вземем окончателно решение. Заподозреният ще бъде при вас след тридесет секунди. — В гласа му се прокрадваше колебание. И той очакваше решението на Болд — да арестуват Колфийлд веднага или да продължат с операцията.
Ла Моя го погледна втренчено.
Нетърпеливата майка стигна до пристана с пристигащите лодки и сграбчи въжето, което й подхвърлиха на брега. Останалите родители чакаха на моравата. Болд срещна погледа на Дафи — в очите й се четяха тревога и загриженост, но и твърда решимост да проведат операцията докрай.
Болд обмисли възможността за двадесетгодишна присъда. При добро поведение престъпникът щеше да излезе на свобода след шест години.
Ла Моя, забелязал вътрешната борба на Болд, се вгледа дълбоко в очите му и с напълно сериозно изражение прошепна:
— Слейтър Лоури.
В далечината се чу подрънкването на евтини камбанки.
Болд натисна бутона за микрофона, скрит под ризата му.
— Започваме — прошепна той.
Диспечерът мигновено заговори в ухото му.
— До всички постове: Зелена светлина. — Повтори изречението още веднъж и додаде: — Камионът на заподозрения пристигна на мястото.
Болд вдигна поглед, за да провери местоположението на снайпериста. Агентът се бе скрил зад комина, за да може да се прицели по-лесно. Болд си помисли, че в близките няколко минути можеха да убият човек… можеха да убият много повече и при най-малка грешка от тяхна страна. И защо? За да улеснят съдебната процедура?
Звънът на камбанките стана по-силен, към него се прибави и ръмженето на двигател. Групичка от седем деца се втурнаха към Болд и Ла Моя, а Адлър извика след тях, предупреждавайки ги да не тичат по пристана.
Болд разпозна Корки по описанието на Дафи: беше трета отзад напред в групата. С блеснали от радост очи, щастлива и невинна. След днешния ден, независимо от изхода на операцията, животът й щеше да се промени завинаги, а това само по себе си бе престъпление срещу личността й.