Пейджърът на Болд иззвъня и той се обади в града. Свърза се с Дикси, който го информира, че от ХЕИ са идентифицирали холерния щам, който бил разработен в лабораторията за изследване на инфекциозни заболявания към болницата „Кинг Каунти“. Развълнуван от новината, Болд се сбогува с Хюндай набързо.
Изуменият Лий Хюндай остана на мястото си, стискайки празната чаша от кафе в ръката си. После се провикна след детектива:
— Какво толкова казах? Какво казах?
Шест
Доктор Брайън Мен стисна енергично ръката му. Очите му трескаво блестяха от изтощение, имаше тъмнокестенява къдрава коса и не съвсем угледен външен вид — също като Болд. Той преведе детектива през лабораторията за изследване на инфекциозни болести към болницата „Кинг Каунти“ и го покани в малък ъглов кабинет, претъпкан с научна литература. В далечния ъгъл се чуваше бръмченето на компютър. Болд беше свръхчувствителен към подобен шум. В кабинета имаше и телефон с избеляла от многогодишната употреба слушалка.
— И двамата не разполагаме с много време, сержант, затова ще премина веднага към въпроса. Вие, а и всички останали, ще искате да научите къде е източникът на този холерен щам и аз съм в състояние да отговоря на този въпрос. — Мен бе работил двадесет и четири часа без прекъсване и умората и изтощението му бяха повече от очевидни. Той посочи към лабораторията. — Ние сме единствените в този град — всъщност в целия щат — които разполагаме с този щам. Холера-395.
Точно това му бе казал и Дикси — съществуваше само един източник на разпространение на бактерията убиец. Още една възможна сцена на престъплението.
— Ние смятаме, че заразяването е било извършено умишлено — натърти Болд. — Надявам се, че разбирате колко важна е в случая абсолютната дискретност и конфиденциалност.
— И какво точно се опитвате да кажете, по дяволите?
— Става дума за заразяване на хранителни продукти. В случая консерва супа. Пилешка супа.
— Протеинова основа — смотолеви Мен и кимна. После реши да поясни. — Холерата има нужда от протеинова среда, за да живее. Супата й я осигурява. — Той разтърка очи. — Какво става с този свят?
А Болд си мислеше, че този човек би могъл да е копелето, виновно за всичко това. Неговата лаборатория. Неговата холера. И защо не? Само че Дикси се бе заклел в почтеността на Мен, а за Болд това бе повече от достатъчно.
— Колко души имат достъп до холерния щам? До лабораторията? — попита той.
— Твърде много — отвърна Мен. — Кафе?
— Не, благодаря.
— Нещо друго?
— Чай, ако обичате.
— Само след минутка ще е готов. През това време ще ви дам да прочетете някои неща. — Той се изправи.
Болд извика след него:
— Без сметана. И без захар.
— Веднага се връщам.
Болд не можа да разбере голяма част от материала, който му предложи Мен, но все пак успя да схване някои неща. Разсейваше го донякъде и фактът, че „Кинг Каунти“ беше болница за лечение и изследване на детски заболявания. През последните четиридесет и осем часа почти не бе виждал сина си. А също и Лиз. Всеки път, когато се разделяше с Майлс за по-дълъг период от време, започваше да чувства силна мъка по детето — нещо, което не бе изпитвал никога преди раждането му и изобщо не бе подозирал, че е в състояние да се терзае от подобни чувства. Изпитваше чисто физически копнеж към сина си, подобно на наркоман към дрогата.
— Разбрахте ли нещо? — попита Мен и остави пред Болд пластмасова чаша с чая му.
Лиз напоследък отказваше да пие от такива чаши.
Чаят имаше ужасен вкус, но Болд го изгълта, защото се нуждаеше от ободряване.
— Защо престъпникът е избрал точно холера?
Доктор Мен се замисли. Когато най-после заговори, той го направи много внимателно и предпазливо — очевидно се чувстваше не особено комфортно в позицията да разсъждава от гледната точка на напълно непознат за него човек.
— Зависи от резултата, който се е надявал да постигне. Бих предположил, че е обмислил три различни възможности — отрова, вирусна зараза и бактериална зараза. Отровните токсини — стрихнин или някакво вещество, подобно на онова, което бе открито при заразяване продуктите на Съдафед — може да бъде открито веднага в кръвта на жертвите. Ако целта му е просто да убие няколко души, тогава тази отрова би била идеална за целта. Всички останали отрови — когато става дума за заразяване на хранителни продукти — не са удачни, защото те придават характерен мирис и вкус на храните, които мигновено предупреждават консуматора, че нещо не е на ред. Освен това най-разпространените токсини ще бъдат идентифицирани много лесно и във всяка една лаборатория. Ако бях на мястото на престъпника, аз също бих избрал холера, стига да разполагах с нея. Интересното в случая е, че повечето лаборатории вече не извършват тестове за холера. Боя се, че този проблем приема политически измерения. Тук се намесват въпросите за качеството на здравеопазването и размерите на здравните осигуровки и, повярвайте ми, по-добре е да не навлизаме в това. По-важното е, че точно в тази област най-остро се усещат последствията от намаления здравен бюджет. Лабораториите трябва по някакъв начин да орежат разходите си и те посягат точно към холерата. В действителност в страната няма случаи на холера. От бюрократична гледна точка отпадането на тези тестове е напълно оправдано. Само че не казвайте това на двете болни деца.