„Той ми благодари. Аз току-що му помогнах“, помисли си Болд. Натъпка банкнотата на Колфийлд в джоба на панталона си, но за това простичко действие трябваше да извика на помощ цялото си самообладание и концентрация.
Момиченцето с плодовия сладолед излезе от опашката и Лу Болд застана очи в очи с Хари Колфийлд.
— Какво ще обичате? — попита клоунът.
— Един с портокал и ванилия и един „Биг Дипър“, ако обичате. — Току-що бе казал ако обичате на един убиец. Направо невероятно.
Колфийлд отвори две врати. Около него се вдигна бяла пара от дълбоко замразения сух лед и за миг го забули в облак.
— Един с портокал и „Биг Дипър“? — повтори поръчката той.
— Точно така.
Болд чу зад себе си шум от разкъсана хартия. Двете хлапета не си губеха времето и бързаха да се нахвърлят върху любимото лакомство. Той погледна Даяна. Тя освободи обучените кучета, които веднага се затичаха към момиченцата, събориха ги на земята и им откраднаха сладоледите. Пронизителните писъци на стреснатите деца пронизаха душата на Болд. Даяна се втурна към групичката, за да се убеди, че сладоледът вече не е в ръцете на децата, извика кучетата си настрана и се извини за случилото се. Сурово се накара на двете кучета, като през цялото време ги потупваше по гърбовете — трик на добрия дресьор. Сякаш по даден знак Дафи и една от другите жени, които уж работеха за обслужващата фирма, се спуснаха да помогнат на децата.
Хората от екипа си бяха по местата. Тилът му беше подсигурен.
Престорил се, че е напълно погълнат от случилото се, Болд не изпускаше Колфийлд от поглед, който пък приемаше сравнително спокойно развоя на събитията. В следващия миг обаче Колфийлд рязко изви глава и Болд проследи погледа му: неизвестно защо третото овчарско куче лакомо поглъщаше единия сладолед. Беше се промъкнало зад дресьорката си, която държеше изкъсо нашийниците на другите две овчарки и продължаваше да им се кара. Забелязал това, Колфийлд като че ли се паникьоса.
Болд се опита да срещне погледа на Даяна, но закъсня. Раз, два и големият сладолед вече го нямаше.
— Два долара и деветдесет цента — рече Колфийлд.
Болд не бе помислил за това. Изобщо не му бе хрумнало, че ще му се наложи да държи двата сладоледа в едната си ръка, а с другата да рови за пари в джоба си. Сега и двете му ръце бяха заети и не можеше да извади оръжието си. Докато той ровеше из джобовете си, за да измъкне няколко долара оттам, Корки Адлър изведнъж застана пред него и поиска голямо сладоледено блокче с фондан. Оуен Адлър, който вървеше точно зад дъщеря си, погледна първо Болд, а после и Дафи. Осъзнал какво става в действителност, той леко се олюля пред очите им. Трябваше му само секунда, за да се съвземе и да каже първото хрумнало му изречение:
— Корки, хайде да изчакаме първо тортата!
Видял Адлър пред себе си, Хари Колфийлд се оказа неспособен да помръдне. Въздухът между тях натежа от омраза. Корки, която не забелязваше нищо, се обърна към клоуна:
— Днес е моят рожден ден и мога да правя каквото си искам, нали, Монти?
Болд подаде парите на Колфийлд и това движение изтръгна престъпника от унеса му. Ако само успееше да измести Корки встрани, всичко щеше да свърши. Освободил едната си ръка, Болд докосна оръжието си. Измести се, Корки.
— Защо не послушаш баща си? — намеси се и се опита да я избута встрани.
— Престани! — властно изрече тя, твърдо решена да не отстъпва.
Отмести се! Болд отново се опита да я избута.
— Стига!
— Вече нямам сладолед с фондан — обади се Колфийлд и за миг спря поглед върху момиченцето. После се доближи до вратата на фризера, която бе най-близо до него. — Какво ще кажеш за един „Биг Дипър“? Монти смята, че момиченцата, които имат рожден ден, обожават „Биг Дипър“.
Адлър изгуби и ума и дума.
Дафи пристъпи напред и застана редом с Болд. Лицето й беше като издялано от камък. Тя хвана лявата ръчичка на Корки.
— Послушай баща си, Корки.
— Ти успя! — радостно възкликна Корки. — О, моля те! Моля те, Дафи!
Останалите деца се скупчиха около Болд, нетърпеливи да си купят сладолед. Насъбраха се твърде много хора. Ситуацията беше отчайваща. Не можеха да посегнат на Колфийлд, докато Корки стои пред него, но не можеха и да му позволят да продължи да продава.