Колфийлд се разсея за миг. Болд проследи погледа му и видя, че едното куче се върти като обезумяло в кръг и вие жалостиво, а Даяна се опитва да го успокои. Болд проумя, че всичкият сладолед е отровен, а не само няколко блокчета, предназначени за Адлър и дъщеря му. Още един поглед към питомеца на Даяна затвърди убеждението му. Кучето се олюля, предните му лапи се подгънаха и то рухна на земята. На два пъти пада и непохватно се изправя на краката си, тласкано от желанието да изпълни командата на дресьорката си. Всичко обаче беше напразно — кучето умираше.
Болд се извърна точно в момента, в който Колфийлд се наведе към Корки и й подаде един сладолед „Биг Дипър“.
Момиченцето го взе в ръка и веднага се залови да разкъса опаковката му.
— Не, Корки! — извика Адлър, но тонът му не беше на баща, притеснен, че дъщеря му ще си развали апетита.
Колфийлд реагира мигновено и протегна ръка към Корки — искаше заложник.
— Кучи син — промърмори той, като не сваляше поглед от Адлър.
Болд посегна да извади пистолета си, но той се заплете в работните му дрехи.
Колфийлд успя да сграбчи детето. Дафи замахна с дамската си чанта и с все сила го удари по лицето. Рязко издърпа Корки от ръцете му, блъсна я на паважа и легна отгоре й, за да я прикрие с тялото си.
Децата, струпани около Болд, се разпищяха.
Болд се спусна към убиеца. Колфийлд облегна гръб на камиона. В следващия миг Болд почувства коляното му, което се заби със страшна сила в корема и му изкара въздуха. Зави му се свят, зад гърба му прокънтяха нови писъци — писъци на деца. После чу, че някой измъква оръжие от кобури си и само след миг Ла Моя изрева с пълно гърло:
— Не стреляйте!
Болд падаше към земята като на забавен кадър. С периферното си зрение видя Ла Моя, който се появи изневиделица.
И тогава видя пистолета шериф Търнър Брам. Беше излъскан до блясък, на края на цевта се виждаше прясно положено сребро и Болд си помисли, че оръжието вероятно е било в един от фризерите.
— Залегни! — изкрещя някой посред цялата тази бъркотия.
— Хвърли оръжието! — сурово нареди друг.
Ла Моя се хвърли към Оуен Адлър и го събори на паважа.
Болд, който продължаваше невероятно бавно да се свлича към земята, докосна бутона на гърдите си и рече:
— Убийте го!
Чу глухо изпукване — сякаш някой бе плеснал с ръце и страничната стена на камиона се обагри с кръвта на Колфийлд. Ранен беше в рамото и макар че очите му се замъглиха от болката, ръката му изобщо не трепна. Той механично натисна спусъка. Болд протегна крак и изрита Колфийлд в коляното. Той се сгъна и изпищя от болка.
Куршумът отнесе огледалото на камиона и направи предното стъкло на сол.
Двама от хората на Болд се спуснаха към Колфийлд.
Главата на Болд издрънча на паважа и пред очите му настъпи мрак. Чу някой да вика:
— Извикайте линейка. Ударен е лошо! И махнете тези хлапета оттук.
Болд дойде на себе си и се надигна до седнало положение. Колфийлд лежеше заровен под купчина полицаи, хвърлили се отгоре му. Чифт белезници проблеснаха на следобедното слънце и изчезнаха някъде сред телата. Някой от детективите прочете правата на арестувания.
Миг по-късно телата се размърдаха и Болд видя клоунско лице без нос и перука — само ярко начервени бузи и очи, преливащи от омраза. Раненото му рамо кървеше обилно.
Дафи притискаше Корки към себе си и галеше косичката й. Болд не виждаше нито Ла Моя, нито Адлър.
Но видя Даяна. Тя плачеше край тялото на неподвижното куче. Приличаше на майка, изгубила детето си.
Сърцето на Болд се сви от болка. Бяха поели твърде голям риск. И бяха успели, но на косъм. И въпреки това изпитваше радост от победата. Консервния убиец беше закопчан с белезници, но очите му бяха фиксирани в някаква точка зад Болд, фиксирани върху мъжа, който извиси глас над всички останали и радостно извика името на дъщеря си.
Тридесет и седем
Докато хирурзите в медицинската клиника „Харбървю“ кърпеха рамото на Колфийлд, Болд и шестима други участници в операцията прекараха няколко часа в анализи и преценки. Под ръководството на Бърни Лофгрийн в лабораторията на втория етаж започна анализ на всеки един от шестдесет и един сладоледени продукта, извадени от хладилния камион.
Независимо от смазващата умора, походката на всички, които работеха на петия етаж, бе бодра и отривиста. В заседателната зала в Уестин бе свикана пресконференция, насрочена така, че репортаж от нея да бъде излъчен по новините в единадесет часа. На нея присъстваха над осемдесет журналисти и новинарски екипи. Капитан Ранкин, шефът на полицията и кметът на града отговаряха на въпросите и уверяваха обществеността, че този ужасен човек е бил задържан, че е била избегната касапница, която гражданите не биха могли да си представят и в най-лошите си кошмари, и че супермаркетите на Сиатъл отново са безопасно място за пазаруване.