Боби Гейнис, Джон Ла Моя, Фреди Гучиано и всички останали участници в операцията получиха шестнадесетчасова почивка, през която да се приберат у дома и да се наспят. Някои от тях се възползваха от нея, други — не.
Операцията на Колфийлд отне четиридесет и пет минути и завърши няколко минути преди шест вечерта. Главният хирург позволи на Болд и на един друг детектив да разпитат заподозрения, като единственото условие бе разпитът да не продължава повече от тридесет минути. Болд обаче възрази и в крайна сметка успя да убеди лекаря, че на разпита трябва да присъстват трима, дори четирима души. После се споразумяха, че на следващата сутрин ще проведат друг, по-подробен разпит. Макар че Колфийлд вече се бе отказал от правото си на адвокат, на сутринта щяха да му определят обществен защитник и делото щеше да попадне в ръцете на адвокатите. При черните дупки законът се спазваше до последната му буква.
В десет и тридесет същата вечер, въоръжен с касетофон и голяма чаша чай, Болд застана пред болничната стая на Колфийлд заедно с двамата униформени полицаи от полицейския участък на Сиатъл, които охраняваха стаята. Придружаваха го доктор Ричард Клемънтс и областния заместник-прокурор Пени Смит.
Болд искаше да получи пълни самопризнания и не смяташе да се задоволява с нищо друго. Бяха предотвратили опит за убийство, разполагаха с достатъчно косвени улики, които да представят убедително в съда, но едно самопризнание би сложило подобаващ край на това разследване. Клемънтс искаше да надникне в мислите на престъпника. Смит от своя страна държеше да е сигурна, че разпитът ще бъде проведен според правилата.
— Преди да влезем — възпря ги Клемънтс, — искам да сте наясно, че с неговия свят е свършено и той го знае прекрасно. Колфийлд продължава да обвинява Адлър — не нас, както ще имате възможност да се убедите — за всичко. А това е от изключително значение, защото ни предоставя възможност да достигнем до истината. Той ще ни я каже, без да иска. Колкото повече се опитва да я скрие от нас, толкова повече ще научим от него. Виждам, че не разбирате. Всичко ще ви стане ясно в процеса на разпита. — Той отвори вратата и тримата влязоха в стаята.
Колфийлд беше буден. Главата му бе подпряна с няколко възглавници, в бистрите му и ясни очи проблясваха гневни пламъчета. Стаята, обзаведена оскъдно само с най-необходимото, миришеше на спирт и дезинфектанти. При операцията бяха използвали само местна упойка, което означаваше, че заподозреният не е приемал медикаменти, които биха могли да омаловажат или анулират резултатите от разпита.
Болд включи касетофона и заговори с ясен и отчетлив глас — изреди мястото, на което се провежда разпитът, часа и имената на присъстващите.
Сивите като олово очи на Колфийлд пробягаха по тях. Човекът изглеждаше толкова нормален.
Клемънтс придърпа един стол и седна до леглото. Болд и Смит останаха прави.
— Нямам какво да кажа — информира ги Колфийлд.
Смит заговори първа:
— Желанието ви да ни сътрудничите във вашия случай би означавало смъртната ви присъда да бъде заменена с доживотен затвор.
— Искам да ме обесят — заяви Колфийлд, изумявайки както Болд, така и Смит.
Клемънтс се усмихна и тихо се обади:
— Разбира се, че искате.
Колфийлд го изгледа странно.
Клемънтс продължи.
— Но не и преди да очистите позора от името на Марк Мериуедър. Хмм? Помислете върху това.
— Вие знаете?
— Ние знаем всичко, момчето ми. И проявяваме силен интерес към господин Мериуедър.
Колфийлд го изгледа с любопитство. Очевидно се питаше доколко може да се довери на този човек.
— Глупости — най-сетне промърмори той.
— Мериуедър е станал жертва на заговор, синко.
— Не ме наричай така.
— Много добре. А как би искал да те наричам? Господин Колфийлд? Харолд? Хари?
— Остави ме на мира.
— Ако те оставя сега, адвокатите като нашата госпожа Смит ще те лапнат и с теб е свършено. Веднъж вече си минал по този път, Хари. Знаеш за какво говоря. Иначе не би се отказал от правото си на адвокат.