— Колко си романтичен — сряза го Дафи.
— Платих си за стореното, Матюс. Искаш ли да си сменим местата? — Той извърна глава към ъгъла на стаята, където, подпрян на стената, стоеше сгънат инвалиден стол.
Дафи потрепери.
— Вижте, Страйкър беше напълно превъртял по отношение на Лони… Илейн. Изобщо не разсъждаваше нормално. Аз ходих при него за разрешение да изискам банковите извлечения на „Ню Лийф“ — той отмени проверките — но на него изобщо не му хрумна да ти се обади и да провери дали казвам истината.
— Намерил си доказателства за платен подкуп — заключи Дафи.
— Не, не можах. Пипали са много предпазливо. А и аз не хранех особени надежди да намеря писмено доказателство. Вече се бях досетил кой е платил подкупа, но не можех да го докажа. Затова смених подхода.
— Слушаме те, Крис.
— Проверете стенографските записи от процеса на Колфийлд. Доказателствата не са били особено убедителни. Но по онова време обществеността бе силно настроена срещу наркотиците — достатъчно бе само да се спомене думата кокаин и заподозреният получава дълга и предълга присъда. И на какви доказателства бе изграден случаят? На някакво обаждане, получено от арестуващия офицер. В крайна сметка цялото разследване е почивало единствено на това анонимно обаждане. Значи едно анонимно позвъняване и Колфийлд е отстранен за четири години. Били са сигурни в благоприятния изход, защото ченгетата от наркоотдела никога не разкриват имената на информаторите си. Но ако прочетете внимателно стенограмата, ще забележите, че арестуващият офицер — някакво ченге на име Дънъм — се е държал доста нервно на свидетелската скамейка. И защо ли? Защото всъщност не е имало никакво обаждане. Всичко е било нагласено предварително. И Колфийлд станал жертва на хитра постановка.
— И?
— Само че преди да стигна до Дънъм, Страйкър стигна до мен. Трябва да е проследил Лони — Илейн — до хотела.
— Но ти си подозирал някого?
— Няма да е честно да ви кажа името му. Така и не можах да докажа нищо.
— Кени Фаулър. — Болд услужливо подхвърли името. И продължи: — Номер на значката 8165.
Дафи го погледна изумено.
Очите на Даниелсън заблестяха. Той се поколеба за миг, кимна едва-едва и започна да обяснява.
— Пет години е бил партньор на Дънъм в отдел „Углавни престъпления“. След това постъпва на работа в компанията „Ню Лийф“. Дънъм се прехвърля в наркоотдела. Не се справя добре с новата работа, изобщо не знае как да подходи към случаите. И изведнъж прави голям удар: пипва Хари Колфийлд с няколко килограма висококачествен прашец. Познай къде започва работа четири месеца по-късно? С двойна заплата и два пъти по-дълъг отпуск?
Болд се прегърби и подпря ръце на леглото.
— Исусе! — После продължи с тих, изпълнен с разкаяние и чувство на вина глас. — Аз съм виновен за случилото се с теб, Крис. — Никой не каза нито дума, докато Болд не заговори отново. — Подозирах, че си откраднал онова досие. Не исках да се занимавам с вътрешно разследване по средата на цялата тая бъркотия с черната дупка. Помолих Фаулър да те постави под наблюдение. Не исках да ангажирам униформени полицаи. Той ме излъга относно онова, което е изровил за теб. Очевидно е разбрал, че не си само изповедник на Илейн Страйкър, и се е досетил, че спиш с нея.
Последва друго дълго мълчание. Чуваше са само тихото бръмчене на машините около леглото, но на Болд звукът му се струваше оглушителен. Искаше да получи прошка от човека срещу себе си, но съзнаваше, че е невъзможно.
— Адвокатът й е тръгнал — информира ги областният заместник-прокурор Пени Смит.
— Ще го чакаме ли? — попита Болд.
— Никой не може да я накара насила да разговаря с теб — изтъкна Смит. — Можеш да я притиснеш, но тя не е длъжна да говори.
— Ясно.
Смит много внимаваше да не показва прекалено ясно одобрението си спрямо онова, което правеха.
— Не разполагате с много време. — Обърна се към Дафи с молба. — Ако някой случайно те попита, можеш да кажеш, че си ми отстъпила кабинета си, където съм останала, докато вие двамата бяхте вътре при заподозряната, нали?
— Доколкото си опомням, това почти отговаря на истината.
Болд и Дафи тръгнаха бързо надолу по коридора.