— Имам идея. Просто ме подкрепи — помоли го тя и го погледна в очите миг преди той да протегне ръка, за да отвори вратата.
— С теб съм — обеща Болд.
— Ако играта позагрубее, тя ще проговори. Обзалагам се. Но гледката може да стане доста неприятна.
— Струва ми се, че едно такова отношение ще й подхожда напълно.
Двамата влязоха в стаята за разпити. Дафи връхлетя решително през вратата, без дори да си направи труда да я затвори, и изкрещя на заподозряната:
— Стани от стола! Веднага!
Корнелия Ули беше облечен в оранжев затворнически костюм, а лицето й бе уморено и изпито след двете нощи прекарани в ареста. Тя мигновено се изправи.
— Ела тук! — Дафи посочи края на масата. — Ето тук.
Ули застана в края на масата за разпити. Изглеждаше разтревожена.
Дафи започна:
— Нека сега да си изясним едно нещо — ако откажеш да ни сътрудничиш, животът ти ще стане много труден. Ще отидеш там, където жените правят разни неща на млади момичета като теб — все неприятни неща, за каквито не си и чувала досега — а пазачите правят още по-лоши неща и никой не им търси отговорност за нищо. Държиш си устата затворена… освен ако някой не пожелае да я използва за нещо. Това е първата ти възможност. Другата ти възможност е да си отвориш същата тази уста пред мен. И то веднага. В момента не става дума за някакво си обвинение за притежание на наркотици, което би те отстранило за две годинки. Сега няма ала-бала. И въпросът не опира до някаква си карта за банкомат, уредена от някакво си твое приятелче. Защото смятаме да повдигнем обвинение в убийство първа степен. А това ще е краят на твоя жалък и мизерен живот, Корнелия… освен ако не ме послушаш и не направиш точно онова, което ти казвам.
— Нямам какво да ти кажа.
Дафи хвърли един разгорещен поглед към Болд, после се обърна към заподозряната и нареди:
— Подпри се на масата!
— Няма да го направя — възрази Ули.
Дафи силно удари с ръка по масата и жената се стресна.
— Подпри се на масата.
— Хайде, давай — подкани я Болд.
Ули неохотно подпря длани на масата.
— И ръцете до лактите — заповяда Дафи. — Добре. Сега разкрачи крака. Още. Мърдай! Добре.
— Е, как ти се струва? — попита Дафи, отстъпи встрани и се загледа в профила на младата жена така, сякаш съзерцаваше рисунка.
Болд, който нямаше и най-малка представа с какво точно се съгласява, побърза да каже:
— Мисля, че имаш право.
Дафи застана зад изнервената до краен предел Корнелия Ули, обгърна я с ръце, като внимаваше да не я докосва, и се наведе над нея в провокативна поза, която беше повече от красноречива. После предизвикателно завъртя бедра и прошепна с интимен глас:
— Напомням ли ти за някого?
— Махни се от мен.
— Не съм върху теб. И той не беше. Но беше в теб.
Болд се почувства като идиот, когато най-после осъзна какво става: Жената, която бяха видели в апартамента на Кени Фаулър. През онази нощ, през която Дафи си бе взела стая в хотела и бе стояла в мрака пред прозореца.
Без да променя интимните нотки в гласа си, Дафи продължи да шепне:
— Видях ви двамата заедно.
Главата на Ули подскочи.
— Не разбирам за какво говориш.
— Не мисля, че ти хареса особено — продължи Дафи, а после додаде съвсем тихичко: — С каквото и да разполага срещу теб, вече не може да го използва. Ние ще го скъсаме, ще го изгорим, ще направим каквото кажеш. Нямаме интерес да те съдим.
— И всичко, което трябва да направя, е да пропея, така ли? Забрави за това.
Първата пукнатина.
Болд се намеси:
— Говорим за повдигане на обвинения в изнудване и съучастие в убийство. Ще прекараш остатъка от живота си зад решетките. — После добави: — Знаем, че си била ти.
Вратата рязко се отвори и някакъв сърдит мъжки глас нареди:
— А сега се махайте оттук!
Беше адвокатът на Ули. Той веднага се приближи до клиентката си и ги остави да затворят вратата на излизане.
От другата страна на стъклената преграда Ули, адвокатът й и Пени Смит чакаха нетърпеливо Дафи и Болд, които разговаряха оживено през последните няколко минути.
Опитвайки се да подреди доказателствата, с които разполагаха в някаква стройна система, Болд каза:
— Фаулър беше един от малкото хора, запознати подробно със случая, и затова е знаел как да формулира искането за откупа така, че да го припишем на Колфийлд.