Тя въздъхна и плъзна нокът по таблото.
— Благодаря ти, че не ми каза, че той вече е видял всичко това — че разполага с мои записи — така че какво толкова? Благодаря ти още, че не ми каза, че съм достатъчно силна, за да издържа. Мога да ти кажа, че не съм в настроение да оценя точно такива откровения. Не можем да сме сигурни дали притежавам такава сила, докато не опитам — ако опитам. Затова всякакви размишления в тази област биха били само празни приказки, целящи да ме манипулират. — Тя се подсмихна и додаде: — Това е по-скоро от моята компетентност, отколкото от твоята. Бих могла да проваля всичко, Лу. Благодаря ти още, че не спомена директно показанията на онзи свидетел от доковете. Ние знаем, че Фаулър е получил потвърждение за самоличността на Колфийлд, но изобщо не е реагирал. Това го прави съучастник във всичките извършени престъпления.
Болд не си даваше сметка, че Дафи е чела доклада.
— Както решиш — рече той. Сърцето му обаче биеше учестено, защото му се струваше, че тя като че ли вече е взела решение.
— Изискват прекалено много от нас — промълви Дафи и здраво стисна устни, сякаш се опитваше да се пребори с емоциите си. — Даваме толкова много от себе си, а получаваме толкова малко в замяна. Медиите ни разкъсват на парчета. Шефовете от шестия етаж непрекъснато ни мелят сол на главите. И какво получаваме насреща?
— Студена пица и „Малокс“ — отвърна Болд.
Тя се разсмя горчиво.
— Да. Облагите на професията.
— Точно така.
Вятърът подухна над водата, във въздуха се завъртяха прашинки пясък, хората, които играеха волейбол, прикриха очите си с ръце.
— Когато бях тийнейджър, като повечето момичета на тази възраст, исках да стана филмова звезда. Тогава смятах, че е съвсем лесно. Човек трябва да е много предпазлив с мечтите си. Защото някой ден може да се сбъднат.
— Ако ще го правиш, трябва да си убедена в това. Нищо няма да се получи, ако се чувстваш притисната до стената. Трябва да го накараш да повярва, че всичко, което казваш, всичко, което става в дома ти, е истина.
— Работа както винаги — презрително заяви тя.
Той остави думите й без коментар.
— Ще го направя — обяви Дафи. Погледна го студено и продължи: — Но поради мои си причини, Лу. Поради мои лични причини.
Всички го наричаха Уотсън, а той се разпореждаше из „Техническите служби“ сякаш бе единствен господар на отдела, което в действителност не бе истина. Наричаха го Уотсън от толкова много години, че Болд вече не си спомняше истинското му име. Беше плешив и носеше очила, имаше дебели червени устни и хората често го мислеха за по-малкия брат на Бърни Лофгрийн. Ако нещо се задвижваше с електричество, тогава Уотсън можеше да го построи, модифицира, възпроизведе или приспособи по някакъв начин.
Уотсън и най-добрият му техник, един мъж на име Молдър, прекараха два последователни дни на една малка яхта, закотвена встрани от къщите лодки на езерото Юнион. Двамата се редуваха да инсталират оборудването и да ловят риба на кърмата — за да не се набиват на очи — и събраха върху себе си завистта на целия отдел.
Двете най-трудни представления бяха изнесени от Дафи Матюс и Оуен Адлър, които само дето не се изчукаха пред камерите. Според предварителния сценарий те обсъдиха случая с Ули, а Дафи даде ясно да се разбере, че заподозряната с всеки изминал ден узрява за идеята за сътрудничество с полицията. Дафи се къпеше, бръснеше си краката и си миеше зъбите както обикновено, а Уотсън се придържаше до буквата на инструкциите и никога не свързваше мониторите с камерите в спалнята и банята.