— Добре, съгласна съм. — Корнелия Ули обиколи къщата. Оглеждаше обстановката, докосваше някои предмети, радваше се на гледката. — Къщата е убиец — доволно заяви тя.
— Да се надяваме, че не е — отвърна Дафи. — И нека още отсега си изясним нещо: Аз не съм ти прислужница. Ще си поделим миенето на чинии, готвенето и чистенето.
— Забрави за това.
— Това не подлежи на преговори. Ако предпочиташ, можеш да се върнеш в затвора и да поемеш всички произтичащи от това рискове.
Болд се зае да спусне щорите и пердетата.
— Освен това не можеш да излизаш навън — назидателно продължи Дафи. — Кварталът е малък и всички се познаваме. Решихме да не разполагаме наши хора в района, защото сметнахме, че появата им ще бъде твърде подозрителна и вероятно в крайна сметка ще ни принуди да те преместим оттук. А ние не желаем това. И ние се безпокоим относно евентуално изтичане на информация. Само няколко души знаят къде се намираш в момента и на всички тях може да се вярва безусловно. — Болд продължи да се занимава с щорите. — Няма да излизаш навън, няма да използваш телефона, няма да вдигаш щорите. Не желаем да поемаме никакви рискове. И запомни, всичко, което правим, е заради теб, а не заради нас.
— Глупости — възрази жената. — Правите го, за да изпея всичко. Така ще можете да тикнете Кени Фаулър в затвора. И не ми пробутвайте повече подобни фъшкии.
Корнелия Ули не знаеше нищо за плана на Болд, но за негова голяма радост, тя, без да си дава сметка дори, се справяше съвършено с предвидената за нея роля.
В продължение на ден и половина двете жени живяха заедно — понякога в конфликти, друг път в хармония, но Дафи през цялото време носеше оръжие или го оставяше най-много на една ръка разстояние.
Болд и хората му бяха екипирани с някои от цифровите технологии за комуникации, използвани при операцията с банкоматите, които елиминираха всяка възможност за електронно подслушване. Официално обаче полицията изобщо не се занимаваше с този въпрос. В действителност най-изявените детективи от отряда, в това число Гейнис и Ла Моя, следваха внимателно режисирания сценарий, в който Корнелия Ули бе единственият участник, неподозиращ нищо за ролята си. Поради риска от евентуално наблюдение вече бе решено, че капанът ще бъде заложен след смрачаване.
През втората вечер от затворничеството на Ули Дафи седеше и нетърпеливо очакваше момичето да влезе в банята. Както обикновено, Дафи бе въоръжена със слушалки и радиопредавател.
Ули бе пристрастена към телевизията и почти не се отделяше от телевизора в спалнята. Болд се възползва и от този й навик при съставяне на плана за действие. Диуретикът, който пуснаха във вечерята й, им гарантираше чести посещения в тоалетната. В един момент тя все щеше да посети и банята — нещо, което беше от съдбоносно значение за успеха на акцията. По-важното бе, че тя, вярна на себе си, щеше незабавно да се върне при телевизора и забавните програми, които толкова обичаше. И нямаше да има време да се мотае на долния етаж и да проверява гардеробите. Което бе от изключително значение, защото през тази вечер гардеробите щяха да крият не само палтата на стопанката.
На Дафи обаче й се струваше, че времето се влачи едва-едва. Най-накрая Ули слезе от спалнята — очевидно не бе изключила телевизора, защото от спалнята долиташе музика — прекоси дневната и влезе в банята. Дафи веднага скочи и се залови за работа.
Бързо се приближи до входната врата и я отключи. Едновременно с това деактивира охранителната система и предаде уговорения сигнал — три натискания на предавателния бутон на радиостанцията й. После се спусна към задната врата и я отключи. Всичко това й отне само няколко секунди.
Слава богу Ули винаги миеше ръцете си, след като бе използвала тоалетната. Шумът от течащата вода послужи като предупреждение за Дафи.
Трите бързи пиукания по радиото бяха сигнала, който всички очакваха. Болд, Ла Моя и Гейнис, всичките облечени в черно, излязоха от каросерията на един камион и бързо се спуснаха по пристана към най-отдалечената къща. Едновременно с това монотонният глас на диспечера, който отекваше в слушалката на Болд, го информираше за всеки ход на Кени Фаулър. В момента Фаулър се намираше в апартамента си в другия край на града.
Уотсън, който се намираше на борда на малката лодка, също получи сигнала на Дафи. За него това беше знак, че трябва да заглуши предавателните устройства на Фаулър и да му пусне предварително направените записи. Точно поради тази причина Дафи остана близо до задната врата — в тази част на къщата не бяха монтирани камери за наблюдение. В един момент скритите камери показваха действителното положение вътре в къщата, а в следващия момент реално предаваха единствено микрофона и камерата, които следяха уриниращата Корнелия в тоалетната. Останалите показваха само звуци и образи от празните стаи.