Точно през тези няколко скъпоценни мига Болд и хората му тихо проникнаха в къщата — Болд и Гейнис влязоха през входната врата и я заключиха след себе си. Няколко секунди по-късно Ла Моя се появи през задната.
Ла Моя зае позиция в гардероба до задната врата.
Болд се натъпка в гардероба до предната врата.
Боби Гейнис се спусна към стълбището и се скри на малката площадка пред спалнята.
Дафи чу шума от водата в банята.
Задейства отново охранителната система и лампичката светна червено.
Погледна към всекидневната. Част от сакото на Болд се подаваше през недобре затворената врата. Той като че ли не забелязваше.
Не разполагаше с време. Уотсън я бе предупредил, че трябва да се върне на екрана от същото място, от което бе излязла. Не можеше изведнъж да се появи по средата на стаята в момент, в който всички камери отново работеха нормално.
Много й се искаше да оправи сакото на Болд, но нямаше избор — върна се на мястото си до задната врата и натисна три последователни пъти бутона на радиопредавателя си.
Уотсън, с оросено от пот чело, стоеше до помощника си на малката лодка. Двамата с Молдър, чиито пръсти не спираха да летят по клавиатурата пред него, очакваха сигнала на Дафи. Радиото изпука три пъти.
— Готов ли си? — попита Уотсън.
Молдър кимна.
— Едно, две, три!
Двамата натиснаха бутоните едновременно. Видеокамерите в къщата отново започнаха да предават на живо. Но сега в къщата вече имаше трима полицаи.
Уотсън спокойно заговори в микрофона:
— Вече предаваме на живо.
Ули излезе от тоалетната в момента, в който Дафи чу потвърждението на Уотсън и се върна отново на екрана. Сърцето й биеше до пръсване. Изобщо не бе предполагала какво огромно напрежение влече след себе си участието й в тази операция.
Сякаш по даден знак телефонът иззвъня. Дафи отговори с типичния отегчен маниер, с който винаги се обаждаше по телефона, макар нито за миг да не забравяше за електронните устройства, които улавят всяка нейна дума.
— Ало?
— Аз съм. — Беше лейтенант Фил Шосвиц. — Имаме нужда от теб тук. Спешно е — изслушването е издърпано напред. Има решение показанията й да бъдат изслушани утре сутринта. Смит иска да разговаря с теб.
— Но аз…
— Става дума за двадесет минути, не повече. Зная, че ще се наложи да я оставиш сама, но по-добре е така, отколкото да изпращаме човек да я пази и да привличаме вниманието на съседите. Заключи добре и включи охранителната система. Правила си го и преди. Нищо няма да се случи.
— Но аз наистина не смятам, че…
— Ако не решим този въпрос сега, на сутринта ни очакват големи проблеми. Веднага идвай тук. — После додаде: — Никой не може да влезе в къщата ти, без да разберем. Ще поставя пост в кола без обозначителни знаци на „Феървю“. Те ще реагират при необходимост, но не искам да се приближават особено до дома ти.
— Да, сър.
Тя затвори и се обърна към Ули.
— Трябва да отида в града.
— Глупости.
— Трябва да отида. Ти ще си добре. Ще заключа и ще задействам алармената система след мен. Няма да се бавя повече от половин час. — После додаде: — И друг път съм излизала за храна.
Дафи се обърна и видя разширеното от напрежение око на Болд, което надничаше от дрешника. Смаяна от изненада, тя побърза да се овладее. Болд не можеше да се извърти в ограниченото пространство и да освободи сакото си, без да вдигне някакъв шум. Нито пък можеше да затвори вратата на гардероба, без да бъде чут.
— Но не и вечер — оплака се Ули.
— Заповед. Трябва да се подчиня.
— Половин час, не повече — заяви Ули, но думите й прозвучаха като молба.
— Мислех, че не обичаш ченгетата — припомни й Дафи и се приближи до гардероба.
— Харесва ми пистолетът ти. Предполагам обаче, че няма да ми го оставиш.
— Всичко ще бъде наред. — Припомни й кода, макар че Ули бе използвала охранителната система и преди. — Заключи след мен.
— Не — саркастично възкликна момичето. — Май ще я оставя отключена, за да може Фаулър да влезе съвсем спокойно.