Дафи застана до вратата на гардероба и възкликна:
— О, по дяволите, за какво ми е това палто? — После натисна вратата и я затвори. От процепа на пантите остана да стърчи само едно малко триъгълниче от спортното сако на Болд.
Болд не обичаше особено затворените, причиняващи клаустрофобия пространства. Беше толкова едър, че дори предните седалки на колите му се струваха прекалено тесни. Времето се нижеше мъчително бавно. Непрекъснато следеше часа, като натискаше лампичката на часовника си марка „Касио“.
Четири минути след излизането на Дафи Болд чу тихия глас на диспечера:
— Заподозреният излиза от дома си. Повтарям: излиза от дома си.
Съвсем съзнателно бяха оставили на Фаулър съвсем кратко време, в което да отреагира, защото знаеха, че никой не би могъл да остане абсолютно неподвижен в тесен и тъмен гардероб повече от тридесет минути и защото се надяваха, че, притиснат от времето, той ще трябва да предприеме бързи и може би дори необмислени действия. Това бе и причината, поради която Шосвиц спомена пред Дафи за променената дата на процеса.
— Заподозреният се движи на изток по „Дени уей“ — предупреди диспечерът.
Над главата му проскърцаха дъските на пода — Ули беше в спалнята и гледаше телевизия и изобщо не подозираше, че Боби Гейнис се спотайва в сенките само на няколко метра от нея.
Болд непрекъснато получаваше съобщения от екипа, който следеше Фаулър. Той се приближаваше към къщата, а когато най-после зави на север и пое към езерото, Болд разбра със сигурност, че се е запътил към тях. Седем минути.
— Заподозреният пристигна на местоназначението — съобщи спокойният глас на диспечера.
Болд имаше чувството, че не би могъл да издържи дори още миг без въздух. Бутна вратата на гардероба и я открехна съвсем лекичко — осигури си достъп на чист въздух и малка пролука, през която да наблюдава какво става в стаята.
Около три минути по-късно задната врата се отвори. Кени Фаулър разполагаше с ключ за ключалките, които собствените му хора бяха монтирали. Той натисна специалния код, който изключваше алармената система, без да се въвежда личният идентификационен номер на собственика — практика, въведена от компаниите за случаите, в които клиентите им забравяха собствения си идентификационен номер. После затвори вратата и отново задейства алармата.
Точно в този момент Корнелия Ули бе намалила звука на телевизора заради някаква реклама, а Кени Фаулър успя да стъпи на същата проскърцваща дъска, която го бе забъркала в такива неприятности при последното му посещение в дома на Дафи. Ули се спусна надолу по стълбите и се провикна:
— Какво? Ти май промени решението си?
Фаулър застана в полезрението на Болд. Облечен беше с тъмнозелено шушляково яке. Ули не се виждаше.
— О, майната му! — стъписано възкликна тя, когато го видя.
— Успокой се! Не съм тук да те убивам. — Гласът му бе лишен от всякакви емоционални нотки.
— Глупости!
— Никакви глупости. — Той извади пачка пари — двадесетдоларови банкноти. — Ще те измъкнем оттук.
— Какво имаш предвид?
— Давам ти право на избор — спокойно поясни той. — Или получаваш веднага самолетен билет и три хиляди долара, или утре сутринта заставаш на свидетелската скамейка.
— Няма да е утре сут…
— Млъквай! Не разполагаме с време, Корни. — Фаулър очевидно изпитваше някакви чувства към тази жена. Болд изобщо не бе предвидил това. — Значи утре заставаш на свидетелската скамейка и забравяш всичко. Никакви банкомати. Никакъв Кени Фаулър. Никакви показания. Откупът е бил изцяло твоя идея. Мога да те науча как да направиш така, че думите ти да прозвучат убедително. Направи каквото ти казвам, а аз ще ти дам тридесет хиляди долара, когато излезеш от затвора.
— Никога няма да изляза.
— Четири години. Може би шест. И тридесет хиляди, когато те пуснат на свобода. Ще депозирам половината от тази сума на твое име, преди да застанеш на онази скамейка.
— Значи да поема целия удар върху себе си.
— Нещо такова.
— Исусе! — промълви тя.
Болд изведнъж осъзна, че тя сериозно обмисля предложението.
Болд протегна ръка и натисна два пъти бутона на радиостанцията си. Чу, че Гейнис се размърда на горния етаж. Видя, че Фаулър, който вероятно бе доловил движението на Ла Моя, рязко се обърна. Болд отвори с един замах вратата на гардероба и излезе с насочено оръжие.