Корнелия Ули изпищя.
Фаулър, смаян от изненада, понечи да извади оръжието си.
— Ние сме трима, Кени! Пусни пистолета! — предупреди го Болд.
— Горе ръцете! — обади се Ла Моя, застанал точно зад него.
Гейнис се спусна бързо по стълбите и дръпна Ули, за да я предпази.
Фаулър поклати глина. Бавно седна на пода — само на няколко сантиметри от стълба, в който Дафи бе ударила главата си.
— Но как? — попита той, вперил поглед към стената и една от скритите си камери.
— Разполагаме с най-съвременна техника — обясни Болд, цитирайки думите му, изречени по друг повод.
Фаулър беше като замаян.
Ла Моя се обади:
— Ей, сержант, как ти се струва това: Тази вечер двамата с теб излязохме от гардероба.
Тридесет и осем
По предложение на Оуен Адлър се срещнаха в „Плейс Пигал“, защото заведението беше малко и уютно, но предлагаше зашеметяваща гледка към океана. Болт веднага забеляза новия пръстен на Дафи, но не каза нищо, защото не бе сигурен дали Лиз го е видяла. Естествено, че го бе видяла. Лиз не пропускаше нищо, свързано с Дафи Матюс. Пръстенът беше красив и елегантен, но ненатрапчиво крещящ и Болд се възхити на Адлър заради добрия вкус.
Болд бе приел поканата неохотно. Не му се искаше да излиза от дома си по никакъв повод, а още по-малко му допадаше идеята за светски срещи с тях двамата. Истината обаче бе, че никога не бе успявал да откаже на Дафи каквото и да било. Беше го въвлякла в това разследване, а сега, по неин си начин, му даваше възможност да се измъкне.
Болд попита:
— Как разбираш изявлението на Фаулър?
С надеждата да получи по-малка присъда, Кени Фаулър се бе съгласил да сътрудничи на властите и бе подписал писмено изявление в този дух. Едно от задълженията на Дафи бе да анализира психологическите мотиви, подтикнали го към този ход.
— В деня, в който напусна полицейския участък, той каза на всички, че един ден ще си има собствена агенция. Докато работел за Оуен, харчел всичките си пари — всъщност през повече време сметките му били на червено и си позволявал да живее над стандарта си. Чувствал се непълноценен — момчето за всичко на Таплин. Твърди, че случаят с Колфийлд изострил всичките тези чувства. Изведнъж видял начин, позволяващ му да спечели достатъчно пари и да започне да работи за себе си. Знаел е как изглеждат факсовете, познавал е езика и стила и е решил, че може да имитира убиеца и да поиска откуп от Адлър. Смятал е, че ако Колфийлд продължи да избива хора, това ще му послужи като основание да окаже по-силен натиск върху Оуен.
— Но той скри от нас важна информация — напомни й Болд.
— Той излъга всички ни — рязко се обади Адлър. — Не става въпрос за парите… — Оуен рязко замълча. Очевидно бе твърде разстроен, за да говори.
Дафи продължи колебливо:
— В това изявление не се казва нищо за първоначалната измама в „Ню Лийф“, нито за скалъпеното срещу Колфийлд обвинение за притежание на наркотици. Предполагам, че намеренията му още от самото начало са били да хване Колфийлд преди нас и да го отстрани. По този начин е щял да продължи с изнудването, а връзката между „Ню Лийф“ и убийствата щяла да остане недоказана и забравена с течение на времето. — Тя погледна навън към прекрасната панорама. — Възползвал се е от всичко и всеки около себе си.
Очевидно бе, че включва и себе си в това число. Лиз незабелязано срита съпруга си под масата. Болд мигновено престана с въпросите.
Лиз промени темата и ги попита за Корки. Лицето на Оуен се разведри и той започна да им разказва забавни историйки за дъщеря си.
Адлър поръча шампанско, но Лиз поиска за себе си „Сан Пелегрино“ заради детето, което растеше в утробата й. Съобщението й стана причина за няколко тоста и още разговори за Корки и постепенно се стигна до момента, в който Дафи трябваше да обяви годежа им, защото Адлър, изчервен до корените на косата си, се оказа неспособен да говори.
— Това е може би единственият годеж на света, който бе скрепен не с целувка, а с ръкостискане — призна си Дафи.
Очите на Болд и Дафи се срещнаха за миг и той видя вътре неистовата радост, която от години копнееше да съзре в погледа й. Далече на хоризонта се разминаваха лодки и фериботи, светлините им се отразява върху водната повърхност. Дафи нервно отпи и започна да разказва историйки за Болд, припомняйки му неща, които той смяташе, че е забравил.
Адлър вдигна тост за Лиз, осигурила им софтуерния капан на времето, и за Болд заради всичко, което бе направил, и за годеницата си, задето му бе помогнала да открие истината. Никой не спомена името на Хари Колфийлд. Хауърд Таплин в момента се опитваше да сключи сделка с властите, но всички единодушно решиха, че не заслужава тост тази вечер. Болд мълчаливо пи за Даниелсън и Страйкър — единият се възстановяваше в болницата, а другият бе изправен пред тежък процес и кошмарен развод.