Выбрать главу

Болд се чувстваше доста неловко през цялата вечер. Опита се да се пребори с Адлър и да плати сметката, но загуби, макар това да бе от голямо значение за него. Мълча през целия път до дома им. Лиз дремеше на мястото до него, но когато спряха пред гаража, тя, без да отваря очите си, заяви:

— Дафи винаги ще си остане твоя приятелка. Годежът няма да промени отношенията ви. Ще видиш.

Не знаеше какво да й каже в отговор. Отвори вратата пред нея и, хванали се за ръце, двамата се запътиха към кухнята. След като отидоха да видят как е Майлс, Лиз плати на гледачката, а Болд седна до телефона в кухнята и се залови с пощата за деня. Измежду писмата намери един кафяв пакет и като добро ченге го огледа подозрително. Засрами се от себе си едва след като прочете адреса на подателя.

— И аз се зачудих какво е това — обади се Лиз, докато съпругът й внимателно отваряше пакета. — Но не посмях да го докосна — додаде тя.

Болд мразеше всичките тези предохранителни мерки, мразеше твърде много аспекти на работата си. Пакетчето беше невероятно леко, а върху него бяха налепени яркочервени стикери с надпис „ЧУПЛИВО“.

„За вашето момченце. Забравих името му. А може би не сте ми го казал? Не си спомням. Помислих си, че ще е престъпление да оставя това да се съсипе. Зная, че синът ви е още твърде малък. Но може би някой ден ще успее да я довърши.

Бети“

Вътре Болд намери частично довършения модел на космическата совалка.

Тридесет и девет

Хауърд Таплин заставаше на свидетелската скамейка за трети път през последните три дни. Свидетелстваше от името на щата, а обвиненията се трупаха едно след друго и процесът се отразяваше не само от местните телевизионни канали, но и от „Корт ТВ“ и Си Ен Ен. Последвалите процеси се оказаха почти толкова изтощителни за адвокатите, колкото беше и разследването на Болд. За него това бе най-ужасната част от годината — между Деня на благодарността и Коледа — когато небето беше сиво и мрачно, въздухът студен, а всички улици бяха огласени от стари високоговорители с некачествен звук, които денонощно бълваха коледни песнички.

Кени Фаулър се сгромоляса с гръм и трясък — получи три тридесетгодишни присъди, които трябваше да излежи една след друга. За огромно изумление на Болд Корнелия Ули бе оправдана, и то след като обвинението недвусмислено доказа, че е действала като съучастник на Фаулър, открила е фалшивата банкова сметка и е изтеглила чрез банкоматите повече от дванадесет хиляди долара. Телевизионните репортери охарактеризираха решението на съдебните заседатели като израз на съчувствие, което можеше да бъде обяснено с факта, че преди седем години Ули е била арестувана от Фаулър и принудена от него да стане негов сексуален партньор и съучастник. Съдебните заседатели очевидно са повярвали в тезата, застъпена от защитата, че момичето е било силно наплашено и манипулирано от Фаулър. Според Болд Ла Моя най-вярно бе изразил целия този парадокс само с няколко думи:

— Ами това е законът. И сам можеш да си направиш съответните изводи.

Болд все още дължеше на съпругата си една вечеря с шампанско и макар тя да си мислеше противното, той изобщо не бе забравил за обещанието си. В действителност спестяваше пари, за да може да я заведе в Рим, макар това да означаваше още няколко месеца работа в малките часове в „Големия майтап“. Двегодишният Майлс ангажираше цялото им свободно време и това беше единствената компенсация за безкрайните процеси.

Той се измъкна от съдебната зала в момента, в който получи бележката от един от пазачите. Знаеше какво да очаква, макар че написаното не беше съвсем ясно. Репортерите го проследиха с погледи. Напоследък пресата го следваше навсякъде. Беше му писнало от журналисти. Искаше си обратно предишния живот. Репортерите обаче не можаха да го проследят чак до вратата на общинския затвор, защото охраната ги спря.

Спусна се долу в недрата на сградата и се отправи на дълъг път из една система, която демонстрираше разрухата си на всяка крачка. Остави пистолета си на първия пост и потръпна, когато металните решетки се затвориха зад гърба му. Подметките му скърцаха по чистия циментов под, а той внимателно избягваше да стъпва по централния дренажен улей.