— И човек може просто да влезе и да вземе щама? — с изумление попита Болд.
— Стига да знае какво търси.
— Не мога да повярвам.
— Опитайте.
— Какво?
— Хайде, опитайте. — Мен бутна стола си назад и се изправи. Огледа Болд с погледа на амбулантен търговец. — Не изглеждате зле. Точно от това имаме нужда — приличате на запуснат професор. Чуйте какво ви казвам — влезте вътре и опитайте. — Лекарят очевидно възприемаше този експеримент като начин да отстрани подозренията от неговите хора.
Свали лабораторната си престилка, която висеше на една кука на вратата, предложи я на Болд и той я облече. Беше му малко тясна.
Мен го погледна и каза:
— Ако се държите като човек, който знае какво прави, можете да сте сигурен, че ще успеете. Важното е да изглеждате уверен в себе си. Щамът се съхранява в малкия хладилник вдясно. Ако бях на мястото на вашия човек, щях да вляза по обяд — тогава лабораторията е почти празна. Сега е малко късничко, но пък така е по-добре за експеримента ви. Отивате право до хладилника. Търсите малка паничка. — Той се огледа и до компютъра откри такава паничка, пълна с кламери. — Същата като тази, но пълна с жълтеникав желатин с цветни петна. Трябва ви тази с надпис холера V, щам INABA и съответния номер. Ако някой ви попита нещо, отговорете, че работите на третия етаж. Кажете им, че търсите вибрио холера. И ако сте достатъчно учтив, те лично ще ви я дадат.
— Ще трябва сам да се убедя в това — изсумтя Болд.
— Излизате от тази лаборатория, тръгвате надолу по коридора. Влизате в първата врата вдясно.
Болд излезе в коридора и отново се почувства като крадец. С всяка измината стъпка ставаше все по-нервен. В стаята завари трима души, които, кацнали на високи столчета, работеха нещо пред един плот. Носеха предпазни очила и ръкавици и изглеждаха напълно погълнати от работата си. Помещението бе осеяно със стотици стъклени колби, пластмасови панички, епруветки и друго лабораторно оборудване. Истинска бъркотия. Той се насочи право към малкия хладилник, наведе се и отвори вратата. Никой не каза нито дума. Улови се, че очаква някой да го заговори, но нищо такова не се случи. Рафтовете на хладилника бяха претъпкани с панички. Той взе една, огледа я и я изпусна на пода.
Жената, която седеше най-близо до него, вдигна очи и го погледна. Привлекателна азиатка на около двадесет и пет години. Усмихна му се и отново насочи вниманието си към работата, която вършеше. Болд прибра падналата паничка и огледа още веднъж съдържанието на хладилника. Почти до задната стена откри паничката, маркирана холера V-395. Взе я, затвори вратата на хладилника и си тръгна.
Просто ей така.
Докато се върне при доктор Мен, успя да нормализира дишането си.
— Е?
— Оказахте се прав. Ако не го бях направил лично, никога нямаше да повярвам, че е възможно. — Подаде на Мен лабораторната паничка.
Мен я завъртя в ръката си и я огледа.
— Какво следва от тук нататък? — попита Болд, свали тясната престилка и отново се зае да си води записки.
— Не много. Вашият човек вероятно има някакви познания по микробиология — начален колежански курс. Малко агар — лабораторна паничка с протеинова основа; малко бульон — във всеки учебник може да се намери рецепта; инкубатор — но той би могъл да приспособи нещо за целта. Боя се, че не са нужни кой знае какви условия и умения. Всичко е много лесно. На пръв поглед изглежда неразбираемо, терминологията също е доста сложна, но отглеждането на някаква култура всъщност е относително елементарно занимание. Учи се както в гимназията, така и в курсовете по химия и колежите.
— Има ли още нещо, което би трябвало да зная? — попита Болд. — Например продължителност на живот на бактерията?
— Не е много кратка. Холерата всъщност е доста удачен избор. Наличието на салмонела би станало ясно веднага след отварянето на консервата заради неприятния бактериален мирис. Но холерата? Бактерията не отделя никаква миризма. И ако не става дума за човек от университета, за някой, запознат детайлно с холера-395, а това са не повече от шепа хора — тогава този тип вероятно не подозира дори какво мощно оръжие е избрал. 395 е силно резистентен щам. Предполагам, че не е знаел с какво се сдобива. И ако тази подробност не се появи в пресата, той би могъл дори да не осъзнае, че може да убива хора.
Болд за миг сякаш остана без дъх.
— Да убива?
— 395 е специално разработен щам. Той не реагира на повечето разпространени антибиотици. Това е причината, поради която онези деца са се разболели толкова сериозно. Всичко е описано в материалите, които ви дадох. — Той посочи купчината литература пред Болд. — Тяхната младост може да ги спаси — тук поне имаме късмет.