Адлър откри съвещанието, а яхтата напусна укритието си зад вълнолома и навлезе в по-бурни води. Екипажът веднага увеличи скоростта и клатенето на лодката престана. Каютата, в която се намираха, бе с невероятно добра шумоизолация. Някакъв мъж от екипажа донесе кана с чай с лед и празни чаши, в които бяха поставили стръкче мента и резенчета лимон. Предложиха и бисквити.
Адлър започна.
— Бихме искали да изразим благодарността си за помощта, която ни оказвате, и за безценния ви опит, сержант. Намираме се в ужасна ситуация и сме готови да ви сътрудничим по всякакъв начин, за да разрешим този случай възможно най-бързо. Искам да заявя съвсем открито, че може би сме ви затруднили допълнително и сме обезсмислили част от усилията ви с продължителното си изчакване. — Той погледна към Дафи и Хауърд Таплин. — И бих искал да добавя, че продължаваме да сме убедени, че участието на полицията трябва да бъде изключително дискретно и незабележимо. Който и да е човекът, който стои зад заразяването на продуктите ни, той вече ни доказа, че не се шегува, и ние бихме искали да повярва, че се придържаме към изискванията му… към всичките му изисквания.
— Съгласен съм — отвърна Болд. — Докъде стигна изтеглянето на продукта от търговската мрежа?
— Наредихме пълно изтегляне от магазините на въпросната супа. Кени продължава дискретно да се оглежда за евентуален наш служител, който ни има зъб. Сигурен съм, че двамата ще пожелаете да си сътрудничите в това направление.
— Няма да се поддадем на терористични изнудвания — прекъсна го Таплин.
Адлър очевидно не остана доволен от намесата му.
— Тап искаше да каже — той се обърна към Болд, — че бихме предпочели този престъпник да бъде заловен и не бихме искали да бъдем въвличани в преговори с него.
— А някои от нас предпочитат да държим полицията настрана — натърти Таплин. — Нищо лично — студено додаде той и подаде на Болд последния получен факс.
„Изборът е твой.
Повече страдания — и по-страшни последици — ако не се подчиниш.
Не изтегляй продукта от мрежата, никакви полицаи или вестникари!
В противен случай ще загинат стотици.
Ходил ли си в Портланд наскоро?“
— Портланд? — с тревога попита Болд.
— Обадихме се във всички болници — обясни Фаулър.
Дафи взе факса и го прочете отново. После рече, отчасти на себе си, отчасти и заради останалите:
— Той става все по-многословен. Това е добър знак. Започва да се разкрива малко по малко. — Останалите я слушаха напрегнато. Болд почувства хлад. Тя прочете факса още веднъж. — Никакви противоречия; очевидно е добре образован. И използва думата подчинявам се, а не сътрудничиш. Това е интересно.
Таплин се обади:
— Сега разбирате ли в какво положение се намираме?
— Лошо, ако се подчиним, лошо и ако не го направим — заключи Фаулър.
— Вие какво предлагате? — попита Адлър. — Ще ви сътрудничим по всеки възможен начин. Бихме искали да заредим магазините с нова партида супа, но не и ако съществува риск от други натравяния.
— Не можете ли да спрете пилешката супа от продажба, а на нейно място да предложите нещо друго? — попита Болд.
— Супата е най-рентабилният ни продукт — възропта Таплин.
— Аз предлагам — намеси се Дафи — да отстъпим пред изискванията му, като едновременно с това вземем всички възможни предпазни средства, за да не позволим други натравяния. Какво ще кажете за ново оформление на продукта?
Болд поясни:
— Ако изнудвачът работи в някое от производствените ви звена, бихме могли да разберем това чрез промяна на етикета или пък на цялостния дизайн на продукта. Ако той — или тя — има достъп до новите материали, тогава ще знаем със сигурност, че става дума за вътрешен човек. А и подобна стъпка по никакъв начин не противоречи на поставените условия.