Майлс стоя буден цели четиридесет и пет минути. Най-накрая се унесе и заспа, притиснат в топлата прегръдка на баща си, който също заспа, седнал на канапето във всекидневната. В шест и половина Болд бе събуден отново, този път от сина си, който се бореше да се освободи от ръцете му. Замаян, Болд бързо се надигна от канапето, краката му се подгънаха от умора и той се стовари на пода. Майлс изтича в спалнята им. Лиз се появи по бельо и рече пресипнало:
— Моля те, мръдни дясната си ръка, ако си жив. — Събу обувките му, разтри стъпалата на краката му и му помогна да се изправи.
Болд приготви за жена си кафе и препечени филийки, а на себе си сипа половин купа овесени ядки и сложи чай да се запарва. С помощта на баща си Майлс размаза половин банан и малко овесена каша по цялото си личице. Лиз се появи в осем без двадесет, облечена с дънки и тениска — дрехите, които носеше през уикендите. Болд изпита потребност да й разкаже за нощта, която бе преживял, но не знаеше откъде да започне. Беше съсипан от умора, смут и безсилие. Погледна часовника на стената. Закъсняваше.
— Липсваш ми — чу я да казва, докато с трескава бързина се опитваше да смени ризата си и да се обръсне. През последните четири дни се бе държал като отвратителен баща и още по-лош съпруг и, макар самият той да не си водеше статистика за случаи като този, боеше се, че съпругата му може би го прави.
Върна се в кухнята при нея и двамата заговориха един през друг за неотложните неща, които трябваше да се свършат — пазаруване, смяна на маслото на колата, разправия с водопроводчика, който им бе взел твърде много пари, без да свърши работата както трябва. Поговориха и за часа при зъболекаря, който Болд бе пропуснал, и тогава Лиз пусна бомбата:
— Закъснявам с два месеца.
— Закъсняваш?
— Мензисът ми. Закъснява с два месеца.
— Два месеца? — повтори той, зашеметен от изненада.
— Обикновено така става.
— Два месеца. — Този път думите му прозвучаха като констатация.
Лиз избърса брадичката на сина си.
— И? — попита Болд.
— Какво и?
— Кога смяташ да отидеш на лекар?
— Първо ще си направя тест за бременност вкъщи.
— Кога ще го направиш? — Той несъзнателно пристъпи по-близо до нея. Стояха само на няколко сантиметра един от друг, гласовете им преливаха от нежност и вълнение. Той я прегърна през кръста. Светът изведнъж му се стори великолепно, изпълнено с чудеса място. Място, където едно изгубено дете на часа биваше заменено от друго.
— Ти кога би искал да го направя? — попита тя.
— Би ли изчакала?
— Разбира се.
— Ще донеса китайска храна. — Любимата й кухня. — И бира — додаде той.
— По-добре да е от безалкохолната.
— Не мога да повярвам.
— Аз съм на тридесет и осем години, скъпи. Не забравяй, че може да се окаже нещо друго.
— Обичам те — заяви той.
— Приятно ми е да го чуя.
Той я притисна към себе си.
— И ти ми липсваш.
— Не изглеждаш много добре — искрено рече тя. Имаше предвид, че вече е стар за тази работа. Искаше да каже, че мястото му е зад някое бюро, където се работи на нормиран работен ден. А може би намекваше, че трябва да напусне отдела, в случай че им се родеше още едно дете.
— Никога не съм се чувствал по-добре — излъга Болд.
— Хайде, тръгвай — с усмивка рече тя и го побутна към вратата.
— Китайска храна — напомни й Болд. — В седем часа. Ще ти се обадя преди това.
— Като снощи? — Очевидно не можа да се сдържи да не го каже и той не можеше да я вини… но му стана неприятно.
— Ще се обадя. Обещавам.
Тя се извини с поглед. В очите й видя любовта, която изпитваше към него — споделените им чувства, задружните им усилия да опазят съвместния си живот, благодарността й, че той бе взел участие в създаването на детето, което в този момент може би растеше в утробата й.
— В седем — потвърди тя.
— А ако е момче — додаде Болд, — вече съм му избрал име.
След смяната в осем часа, при която екипът на Болд смени хората на Паскуини и наследи от тях една гангстерска престрелка и предумишлено убийство в някакъв бар, започнало с невинен юмручен бой и завършило с намушкване с нож, Болд официално пое разследването на Консервния убиец. Задълженията му като командир на групата се поемаха от Крис Даниелсън, новоназначения в отряда им. Болд имаше нужда от Ла Моя и Гейнис за собственото си разследване; Франк Хърбърт оставаше на разположение на Даниелсън. Гучиано бе отпуск, който щеше да продължи още десет дни.