Наричаха Даниелсън Холивуд заради марковите му слънчеви очила и ботушите от щраусова кожа. Беше красив чернокож мъж, надменен и надут като пуяк, защото личният му процент на разкрити престъпления бе най-високият, регистриран някога в Дневника. Даниелсън странеше от колегите си, рядко влизаше в заведенията, в които ченгетата се събираха след работа, почти никога не се появяваше на сбирките им. Беше амбициозен, може би дори прекалено амбициозен, за да се понрави на колегите си. Те постоянно се оплакваха, че той избягва да вдига телефона, не разгръща Дневника и така натриса на останалите по-неприятните случаи. Паскуини се бе отървал от него тъкмо поради тази причина, но Болд бе доволен, че момчето е при него. Даниелсън си падаше по черните дупки. Обичаше да разплита случаи, при които се бяха провалили всички останали. Освен това беше добър в работата си и с това до известна степен се обясняваше неговата непопулярност — беше новопоявил се пришълец, който побеждаваше ветераните в собствената им игра.
— Бих предпочел да участвам в твоето разследване, сержант. Каквото и да е то — обади се Даниелсън.
— Но аз ти поверявам целия отряд — възрази Болд.
— Не го искам.
— Но го получаваш — сърдито го информира Болд.
— Би могъл да ме използваш — направи още един опит Даниелсън.
Даниелсън нямаше откъде да знае какъв е случаят, поверен на Болд, и опитите му да изтръгне някаква информация по въпроса останаха напълно безуспешни.
— Ти си човек, който умее да разрешава проблемите, Крис. Всички го можем, но на теб ти се отдава най-добре. При някои хора това е вродено. И при жените също. Гейнис например притежава същата вродена проницателност. Ти се заемаш с черните дупки, от които останалите бягат, и дори успяваш да изясниш някои от най-заплетените случаи. Е, сега всички черни дупки са на твое разположение — тези, които искаш, както и онези, които не желаеш. Ти ръководиш отряда и всички разследвания са твои. Ще имаш възможност да разгърнеш способностите си, да работиш с размах, и то на ниво, което според мен ще изиграе важна роля за развитието ти.
— Кое е по-важно, сержант — да разрешим твоя случай или да се заровя в купища бумаги? Ти имаш нужда от мен, сержант. Разследването, по което работиш, е тъкмо от ония, които обичам най-много.
Даниелсън просто имаше нюх, това бе всичко. Виждаше напрегнатия поглед на Болд, забелязваше колко часа прекарва той в управлението, свидетел бе на нескончаемите му разговори с Шосвиц при закрити врати. В Дневника не бе вписано нищо, а това бе достатъчно за Даниелсън, който не можеше да не си дава сметка, че такива разследвания се случват веднъж на десет години и неминуемо се оказват ковачници на кариери и престиж. Болд го наблюдаваше и се досещаше за мислите, които бушуват в главата му.
— Случаят е отвратителен, Крис. От онези, които, ако не бъдат разрешени, буквално пречупват и съсипват хората, работили по него. Посвещаваш му месец, шест месеца, година, шест години от живота си и така и не успяваш да го разплетеш. Случва се някое момче да налапа цевта на пистолета си заради подобни разследвания. Повярвай ми, сблъсквал съм се с всичко това и преди.
— Масовият убиец — отбеляза Даниелсън. Познаваме всички случаи на Болд. Изучил ги бе с най-големи подробности и това притесняваше Болд, караше го да се чувства неловко.
— Късметът понякога ни спохожда.
— Ти можеше да станеш капитан само за две години след този случай — отбеляза Даниелсън, повтаряйки доводите на Лиз.
— Но вместо това си взех отпуск. Това би трябвало да ти говори нещо.
— Но ти си взе две години. Едва ли може да се нарече отпуск.
— Точно това се опитвам да ти кажа. Отрядът е твой. Шибаният процент на разкритите престъпления е изцяло в ръцете ти. Прави каквото искаш с него.
— Не го искам! — отново възрази Даниелсън, макар да си даваше сметка, че има негови колеги, които са готови да извършат убийство за възможност като тази.
— Може би точно затова ти го възлагам. — В очите на Даниелсън проблесна негодувание и презрение. — Някой ден ще ми благодариш — додаде Болд.
Даниелсън се поколеба за миг, а после рече заплашително:
— Някой ден ще те надмина по чин.
— Позволи ми да ти напомня, че днес аз съм този, който е с по-висок чин, детектив. — Болд му подаде огромната купчина папки и додаде: — Пази си кръста. Доста са тежички.