Само след два часа парк Волънтиър щеше да се превърне в тържище за секс и наркотици. Въпреки великолепната гледка, която се разкриваше от върха й, кулата не бе любимо място за разходка на почтени хора с официални костюми. Очевидно бе, че Дафи бе подбрала мястото изключително внимателно. Тя не се поддаваше на спонтанни решения. Явно държеше срещата им да остане в тайна и той не можеше да не се пита защо.
Достигна до откритата наблюдателница на върха на кулата. Тя беше с циментов под, на равни разстояния по стените й имаше прозорчета, закрити с тежки метални решетки, за да попречат на желаещите да проверят дали могат да летят и да предпазят минувачите от изхвърлени от горе предмети.
Дафи стоеше, обгърнала тялото си с ръце, а цялото й същество излъчваше неприсъща за нея тревога. Кафявата й коса падаше върху лицето и закриваше очите й, а когато тя я отметна назад, той забеляза страх в очите, които обикновено искряха от вълнение. Обикновено изправена и уверена в себе си, сега тя стоеше привела рамене, победена от страховете си.
Облечена беше със същия син панталон и памучния пуловер, с които я бе видял в управлението по-рано през деня. Очевидно все още не се бе прибирала в къщата си във водата.
— Какво има? — попита я той, притеснен от изражението й.
Брадичката й хвърляше сянка и скриваше белега на шията й. Тя не отговори веднага.
— Става дума за потенциална черна дупка — обясни тя.
Труден, ако не и невъзможен за разрешаване случай с политически оттенък. И тогава той разбра: Тя бе заобиколила стандартната практика, за да му даде възможност да се откаже от разследването преди още да му е било предложено. Не можеше да разбере обаче откъде тя би могла да попадне на черна дупка. Психологът на управлението не водеше разследвания — нейната задача бе да пречи на ченгетата да налапат цевта на личното си оръжие и да изготвя профили на откачалките, които не даваха мира на Болд и останалите му колеги. Помагаше при разпитите. Можеше да вземе коя да е страна при дискусиите и да представи убедителни доказателства в подкрепа на схващанията си. Освен това беше най-добрият слушател, когото Болд познаваше.
Тя му подаде един факс — първият от цяла купчинка подобни хартийки, които извади от куфарчето си.
„Супата е избор на майките.
Невинаги.“
— Това беше първата заплаха — поясни тя.
— Адлър — констатира Болд, запълвайки празнината в думите й.
Тя кимна и косата й се разлюля. Дафи Матюс притежаваше грация. Дори и когато бе изплашена.
— Това е една реклама, която те използват.
— Напълно безвредна — заключи той.
Тя му подаде следващия факс с думите:
— Да, но не за дълго.
„Самоубийство или убийство.
Сам избираш.
Никакви ченгета. Никакви журналисти. Никакви номера.
В противен случай ще отнесеш със себе си живота на невинните.“
— Би могло да не означава нищо — рече Болд, макар че гласът му не прозвуча твърде убедително.
— Точно това каза и той — сърдито възкликна тя и ги сложи в една категория.
Болд не желаеше да бъде поставян в една категория с Оуен Адлър.
— Едно обаче ще ти призная. Когато казваш черна дупка, наистина имаш предвид черна дупка. — „Заплахи по факс?“, помисли си той.