Погледът на Дафи бе привлечен от една дума — салмонела — написана малко накриво. Тя уголеми изображението.
На по-късен етап Дафи щеше да си даде сметка, че ако този доклад не е бил въведен в компютъра, ако изображението не се бе появило на голям екран, който позволяваше уголемяване на образа, тя по всяка вероятност щеше да пропусне тази леко изкривена дума, както и останалите поправки, които очевидно са били нанесени. Една от тези поправки беше датата — петнадесети септември — която също бе написана под малко неестествен ъгъл и съвсем лекичко се разминаваше с останалите думи на същия ред. През последвалите петнадесет минути Дафи внимателно проучи този документ, разгледа всяка важна дума и откри пет различни поправки. А може да бяха и шест. Най-накрая се облегна назад, вгледа се в екрана и изпусна дълбока въздишка, която до този момент несъзнателно бе сдържала. Възможността това заключение на лабораторията да е било подправено, изглеждаше напълно възможна.
Защо?
И от кого?
И какво означаваше това?
В момента я занимаваха две неща. Искаше да получи копие от този документ, за да го покаже на Болд и останалите… а може би и на Оуен Адлър. Искаше достъп до архивирания оригинал, за да проучи състоянието му и, ако е възможно, да го подложи на лабораторен анализ в полицейската лаборатория на втория етаж. Натравянето със салмонела от периода на „Ню Лийф“ придобиваше все по-голямо значение и тежест в съзнанието й, все по-очевидна изглеждаше връзката между него и настоящото изнудване, на което бе подложена компанията „Адлър Фуудс“. Обзе я силно вълнение. Права или не, тя трябваше да изясни този въпрос.
Документът все още бе на екрана. Дафи подаде команда PRINT, но на екрана се изписа съобщение, което я подканяше да провери принтера. Изобщо не се бе сетила да го включи. Побърза да го направи, но не последва нищо. Машината не реагираше.
Дафи проследи кабела на принтера до контакта на стената и забеляза някакво устройство, което й бе напълно непознато. Приличаше на изход за променлив ток, който се командваше чрез ключ — представляваше метална кутийка с една-единствена ключалка, чрез която щепселът на принтера се заключваше вътре в устройството и принтерът не можеше да бъде включен в мрежата без съответният ключ да бъде поставен в ключалката. Дафи опита с ключа, който й бе дал Адлър, но той не ставаше. Дали бе забравил да й даде нужния ключ, или бе пропуснал да го направи напълно съзнателно, лишавайки я по този начин от възможността да получи копие от някой документ без негово знание?
Дафи рязко се извърна и погледна към отворената врата. Стори й се, че чу някакъв шум. На стената на секретарския пулт някаква червена лампичка примигна два пъти. Дафи присви очи и се вгледа в устройството: представляваше командно табло за алармената система, идентично с онова, което бе използвала на горния етаж. Това обаче бе монтирано в близост до един от задните входове на долния етаж.
Познаваше алармените системи достатъчно добре, за да знае, че примигването на червената лампичка означава, че някъде в сградата е бил отворен прозорец или врата.
Някой бе влязъл в сградата. Някой, който има собствен ключ.
Миг по-късно примигващата светлина стана зелена. Човекът, който и да бе той, бе набрал съответния код, за да задейства системата отново.
Дафи отново насочи вниманието си към компютърния екран. Независимо кой бе влязъл в сградата, тя не желаеше той да я открие и да види на екрана лабораторното заключение относно заразените продукти на „Ню Лийф“. Командата за отпечатване все още стоеше на екрана. Дафи се опита да затвори файла, но на екрана се появи второ съобщение, което я информираше, че принтерът не се подчинява на командата за отпечатване. Дафи подаде команда CANCEL, но така изчисти само второто съобщение. Надписът, информиращ я за грешка при подадената команда за отпечатване, както и самият документ останаха на екрана.
С колко време разполагаше, преди да я открият? Сякаш в отговор на въпроса й под вратата проблесна тънка ивица светлина. Човекът, влязъл в сградата, очевидно бе запалил осветлението на горния етаж. И се бе насочил към сутерена.
Другият терминал бе включен в програмата за запазване на изображенията на екрана, целяща съхраняването на всякаква информация при евентуална повреда в единия от мониторите. Терминалът бе настроен така, че да поеме функциите на другия монитор след определен период на бездействие на клавиатурата. Дафи нямаше как да знае след какъв интервал от време ще се задейства тази програма, но веднага си даде сметка, че това е единствената й възможност да подведе човека, който в момента слизаше по стълбите към нея. Евентуалното задействане на програмата би й позволило да скрие файла на екрана, който не можеше да бъде затворен заради грешката при командата за разпечатване. Би могла да направи още един опит да затвори файла, но това означаваше да работи с клавиатурата, което би забавило допълнително включването на съхраняващата програма. Освен това Дафи напълно съзнаваше, че дори и да се задейства програмата, натискането на един-единствен клавиш ще я елиминира и лабораторното заключение отново ще се появи на екрана, изобличавайки я напълно. Но най-лошото бе, че в момента беше напълно безсилна — трябваше да стои и, внимавайки да не натисне някой клавиш, да чака програмата, която може и да не задейства навреме.