— Може ли да получа разпечатка на тези материали? — попита Дафи, надявайки се по този начин да го накара да включи принтера.
Фаулър почука заключващото устройство и веднага отвърна:
— Не, с тази кутийка не можеш. — Пъхна ръка под плота и опипа наоколо, търсейки ключа. Дафи не се бе сетила да го направи. Подразни се от собствената си недосетливост, изпита безсилен яд при мисълта, че в края на краищата може да се наложи да поиска помощ от Фаулър. — Доколкото познавам Сузи… — промърмори той, надигна се от стола и се отправи към секретарския пулт. Дафи го чу, но не го видя да отваря някакво чекмедже в съседната стая. После долетя гласът му: — Проблемът на шефа на охраната е, че в никакъв случай не може да надхитри подчинените си.
В момента, в който застана на вратата, пейджърът му иззвъня. Ключът за принтера висеше на малка верижка само на няколко метра от нея. Прииска й се да се протегне и да я изтръгне от ръцете му.
— Трябва да се обадя — рече той, забелязал погледа й. Погледна ключа, после измери Дафи с поглед.
В следващия момент й подхвърли ключето.
Ключът полетя точно към клавиатурата на съседния компютър. Ако Дафи не успееше да го хване, той щеше да уцели някой клавиш и да изкара на екрана скрития за момента доклад за лабораторните заключения. Тя мигновено протегна ръка, опитвайки се да го хване, и като по чудо успя да сграбчи ключето само на няколко сантиметра от клавиатурата. Лакътят й обаче се блъсна в мишката, която лежеше точно до клавиатурата, и екранът оживя, а подправеният документ се появи пред очите й.
Гласът на Фаулър я стресна. Беше разкрита. В следващия миг обаче Дафи осъзна, че той не говори с нея, а се обажда по телефона от другата стая.
Застанала между Фаулър и компютъра, тя пъхна ключа в заключващото устройство на принтера и го завъртя. Кехлибареножълтата лампичка на принтера светна, той тихичко забръмча, а мониторът примигна.
Появи се ново съобщение. Дафи не го прочете цялото. Видя единствено думите: „Отменяне командата за разпечатване. Да или не?“.
Тя хвана мишката и отбеляза „Да“. От екрана изчезна надписът за грешно зададената команда. Дафи мигновено излезе от файла.
Фаулър каза „Добре“ и затвори телефона.
Сърцето на Дафи биеше в гърлото й, Фаулър се приближаваше зад гърба й. Тя бързо подаде няколко команди: Файл… затварям… меню… главно… Цялото й внимание бе съсредоточено върху екрана и онова, което трябваше да направи.
Докладът за лабораторните заключения изчезна от екрана и на негово място се появи главното меню.
Кени Фаулър влезе през вратата.
— Не е никак трудно, след като човек веднъж схване принципа на действие — рече Дафи. Лицето й пламтеше. Пръстите й трепереха. Щеше ли Фаулър да забележи обхваналото я нервно напрежение? — Благодаря ти — додаде тя с надеждата, че ще се отърве от него.
— Ще се справиш ли? — попита я. — Трябва да отида да проверя нещо.
— Добре.
— Прибери ключа в централното чекмедже на второто бюро — каза Фаулър и добави: — Ще трябва да си поговоря по този въпрос със секретарките.
— Не се тревожи, ще го прибера — отвърна тя. Гласът й прозвуча неестествено прегракнало и той я изгледа странно. Погледна към двата монитора и Дафи реши, че вероятно се пита защо тя не седи пред първия терминал. Фаулър обаче не каза нищо.
Преди да тръгне, Кени я инструктира:
— На излизане използвай същия код за алармената система. — Обърна се и тръгна нагоре по стълбите.
Няколко минути по-късно, след като заключи вратата на стаята, Дафи отново подаде команда за разпечатване и първите страници от доклада на щатското управление на ХЕИ се плъзнаха в пластмасовата тавичка на принтера.
Без да губи нито миг, Дафи ги сгъна и ги напъха в дамската си чанта.
Дванадесет
Във вторник в седем часа сутринта Дафи изпрати до дома на Оуен Адлър факс със следното съдържание: „Осемнадесетото стъпало; осем часа“. Знаеше, че той ще разпознае сърцето символ, който съпътстваше всичките й съобщения. Едно от преимуществата на интимната връзка, помисли си тя, е, че общите преживявания и спомени не се нуждаят от обяснения. Двамата се бяха срещнали за пръв път на същите тези шлюзове.
В осем часа, потисната от стоманеносивите облаци, които тегнеха ниско над небето, и измръзнала от студ, твърде необичаен за средата на юни, Дафи паркира своята хонда от северната страна на шлюзовете. Тук, където тъмните води на езерото Юнион се вливаха в делтата на Пъджет Саунд, инженерните войски на американската армия бяха построили система от шлюзове, които трябваше да изравнят разликата в нивата на двата водни басейна, използвайки съществувалите преди това малки водопади.