Дафи забързано прекоси красивия парк, без дори да забележи тучните зелени морави, пъстрите лехи с красиви цветя, кучетата, помъкнали собствениците си на задължителната сутрешна разходка. Без да спре нито за миг, мина и покрай обновената административна сграда, във фоайето на която се продаваха пощенски картички и географски карти.
В шлюза имаше един деветметров кеч4 с името „Хедър“, който бавно се спускаше надолу, а водата под него се оттичаше към далечните шлюзове. Работниците в шлюза се грижеха за стабилността на плавателния съд, докато двама красиви младежи следяха буферите на монитора пред тях и отчитаха параметрите на спускането. Дафи забързано прекоси тясното мостче, което имаше вериги за перила, и изобщо не забеляза, че няколко от работниците в шлюза обърнаха глави след нея, а после си размениха похотливи погледи. Тя продължи край неподвижните прегради, като следваше знаците, които водеха към рибните прагове. Ниско долу, вдясно от нея сребристите сьомги се стрелкаха сред зеленикавата вода, телата им проблясваха като остриета на силната светлина, после скачаха нагоре сред водопад от бяла пяна, издигаха се на цял метър над водата, а после отново изчезваха във водните дълбини.
Тя тръгна надолу по стълбите, мина край няколко платформи от рибните прагове, обърна се и влезе в станцията за наблюдение на рибата, която напомняше на циментен бункер. Предварително записан женски глас повтаряше непрекъснато „Това е осемнадесетото стъпало“.
Оуен Адлър, облечен с тъмносин делови костюм и розова риза с френски ръкавели, стоеше съвсем сам пред панорамното стъкло и наблюдаваше огромна сьомга, която лениво махаше с опашка, а тялото й се носеше неподвижно по средата на силното течение. Монотонният женски глас продължаваше да кънти от високоговорителя, но Дафи се постара да се абстрахира от него. Приближи до Оуен, двамата се целунаха — не като любовници, а като обикновени познати. Това я притесни.
— Проследиха ли те? — попита тя.
— Не. Или поне не забелязах. А теб?
— Не.
— Е? — рече той. — Радвам се да те видя. Как мина снощи? Успя ли да свършиш работа?
— Фаулър ме спипа. — Разказа му за случилото се в стаята с архива. — Трябва да ти задам няколко въпроса — продължи Дафи. — Не ми е никак лесно да ти ги задам, но се нуждая от отговори. От честни отговори. И ако отговорите се окажат не такива каквито се надявам, искам да знаеш, че по-скоро бих изоставила разследването, бих напуснала и полицията дори, но не бих изменила на теб и на доверието, което ми гласуваш. Не зная как е за теб, но на мен ми е много трудно, Оуен. Ужасно ми е трудно да се разкъсвам по този начин между работата си и теб.
— Да се разкъсваш? Та нима не работим заедно? Може би би трябвало да си зададеш този въпрос — отвърна той. Изглеждаше искрено загрижен.
Тя кимна, погледна за миг към тромавата сьомга, дълга почти цял метър, изминала дългия път от океана до тези рибни прагове и до водите на езерото Юнион — продължително, изпълнено с трудности пътешествие.
Дафи заговори:
— Компанията ви е застрахована за сумата от осемдесет милиона долара в случай на умишлено натравяне на ваши продукти. Колко стабилно е финансовото състояние на компанията? Съществува ли някаква възможност някой от приближените ти сътрудници да е предизвикал този инцидент с едничката цел да измъкне достатъчно пари от застрахователната компания, за да обновите продукцията си и да спечелите нови пазари?
За нейно огромно облекчение лицето му сякаш се вкамени от изумление и потвърди подозренията й, че до този момент Оуен изобщо не бе и помислял за подобна възможност. Измина доста време, преди той да успее да проговори.
— Наистина ли сумата е толкова голяма? Осемдесет милиона?
— Това ли е отговорът ти?
— Финансова стабилност? Дафи, та ние сме интернационална корпорация. Имаме активи и пасиви, които се управляват и манипулират така, че да се представят във вид, който би задоволил институциите, които ни отпускат кредити. Не е рентабилно да се отчита твърде голяма печалба, затова използваме печалбата като гаранция за по-големи кредити, които ни позволяват да разширяваме бизнеса, а това води и до по-голямо задлъжняване. Целият процес е една огромна въртележка. И моята работа е да не й позволявам да спре, защото движението поражда растежа и е единствената база за непрекъснатото увеличаване на активите на компанията. Така че във всеки един момент компанията има сериозни дългове, ако това е, което те интересува. Но продукцията ни е рентабилна и продаваема и аз поне не виждам никакво основание за каквито и да било промени. А и ми се струва абсурдно, че някой би стигнал до такива драстични решения с едничката цел да обнови предлагания от нас асортимент.