— Повтори отново?
— Подправен. Фалшифициран. Подменен.
Недоумението, изписало се на лицето на Адлър, бе най-убедителното доказателство в негова полза. Тежестта в гърдите на Дафи започна да намалява, студена капка пот се плъзна по ребрата й и остави ледена диря по пътя си. Убедена бе, че той не знае абсолютно нищо по въпроса. Устните му помръднаха, но никакъв звук не излезе от гърлото му.
— Не разполагам с доказателства — заяви тя. — Все още. — Пристъпи по-близо до него. — Но ако някой от щатското управление на ХЕИ е подправил документа, за да обвини „Лонгвю фармс“, то тогава разполагаме със сериозен мотив, чрез който да обясним деянията или дори да идентифицираме нашия изнудвач. — После додаде: — Достатъчно е собствениците на „Лонгвю фармс“ да са останали с убеждението, че са били несправедливо осъдени, за да предприемат подобен акт на отмъщение.
— Но това беше преди четири, а може би дори пет години.
— Част от удоволствието от отмъщението се крие във внимателното планиране и грижливата подготовка. Може да ти се стори странно, но самото реализиране на замисъла често се оказва разочарование. Точно поради тази причина извършителите използват всяка възможност, за да удължат времето за подготовка. Престъпленията, мотивирани от желанието за мъст, са абсолютно непредсказуеми в това отношение.
Влязоха момче и момиче, които се държаха за ръце. Дафи съсредоточено се загледа в таблото, на което бяха показани видовете риба, които можеха да се видят през панорамните прозорци за наблюдение. Момичето се обърна към нея:
— Много е красиво, нали? — Дафи се усмихна и изчака цели пет минути, докато двойката напусна помещението.
Когато отново останаха сами, тя се приближи до Адлър.
— Имам нужда от достъп до архива на „Ню Лийф“… твърдите носители на материалите, които изрових от компютъра в сградата. Искам да получа оригиналния доклад на лабораторията.
— Защо не ги изискаш от щатското управление на ХЕИ?
— Възможно е някой от служителите в управлението да е подправил доклада и аз предпочитам да узная това със сигурност, преди да ги уплаша с въпросите си.
Голямата сьомга се размърда, притеснена от по-дребните риби, които изведнъж нахлуха в резервоара. Само след няколко минути всички те се успокоиха и застанаха неподвижно. Устите им непрекъснато се отваряха и затваряха, сякаш рибите си говореха… или може би се присмиваха на Дафи Матюс и Оуен Адлър.
— Можеш ли да ме вкараш в архива?
— А? — Адлър бе потънал в мислите си.
— Без да вдигаме много шум.
— Разбира се, че мога.
— И без Хауърд Таплин да знае — поясни тя.
— Но ти не смяташ…
— Не задавай въпроси — прекъсна го. — Подозрителността е неотменна част от работата ми. Не че винаги ми харесва.
— Предполагам, че съдебните ни искове наистина са съсипали Мериуедър. И вероятно са го разорили. Ами съпругата му? — попита Оуен. — Къде е нейното място във всичко това?
Дафи се поколеба за секунда. Не й се искаше да му отговаря, но после реши, че откровеността е като двупосочна улица и че му дължи честен и искрен отговор.
— Тя е на първо място в списъка ми от заподозрени — поясни.
Сьомгата рязко се извърна и захапа злобно една от по-малките си братовчедки. Водата пред тях се разпени от трескавите движения на малките рибки, а когато отново се успокои, огромната сьомга пак си беше сама в резервоара, а пейката пред стъклото за наблюдения бе празна.
Тринадесет
В осем и тридесет сутринта Дафи пристигна в сградата на Управлението за обществена безопасност. Беше силно възбудена от откритието, което бе направила. Сграбчи Болд за ръката и без да му каже и дума, го вкара в кабинета си и затвори с ритник вратата след себе си. Застанала непосредствено до него, Дафи се вгледа в очите му и рече:
— Преди пет години компанията „Ню Лийф“ е била обвинена от щатското управление на ХЕИ, че продава заразена пилешка супа. След извършените лабораторни тестове вината за заразата била прехвърлена върху частна компания за производство на пилешко месо от Саскуоу, наречена „Лонгвю фармс“. — Дафи му подаде фотокопията от две вестникарски статии, с които бе успяла да се сдобие след срещата си с Адлър. — Собствениците на „Лонгвю фармс“ банкрутирали и прекратили дейността си вследствие на многобройните съдебни искове, повдигнати срещу тях. — Болд премести поглед върху втората статия, а Дафи продължи да говори: — Собственикът на фермата Марк Мериуедър катастрофирал с пикапа си и полетял в урвата Снокуолми. Според официалната версия става дума за случайна катастрофа… но ако всъщност е било самоубийство?