Болд вдигна поглед.
— Да не би да очакват от нас да повярваме, че става дума за най-обикновени съвпадения? Пилешка супа? Самоубийство?
— Особено пък след като прибавим и това. — Тя му подаде принтерната разпечатка на доклада с лабораторните заключения на ХЕИ. Обясни му за какво става дума и сподели подозренията си, че докладът може да е бил подправен.
— С това копие няма да можем да го докажем.
— Зная. Работя по въпроса. — Отново се вгледа в очите му и додаде: — Това ти харесва, нали?
— Много. — Умът на Болд заработи на високи обороти. — Ако предприятието е банкрутирало, може да се окаже доста трудно да се доберем до имената на хората, които навремето са работили там.
— Вдовицата на Мериуедър е под първи номер в списъка ми от заподозрени. Изгубила е съпруга си, лишила се е от добри доходи и препитание. Иска да си отмъсти и наема човек, който да заплашва Оуен.
— Знаем ли нещо за нея?
— Не. Вкарах името й в компютъра, но не открих нищо. Няма шофьорска книжка, нито автомобил, регистриран на нейното име. Мислех си да помоля Ла Моя да използва връзките си в данъчното и да провери дали няма да попаднем на следа.
Някой почука и веднага след това през открехнатата врата се появи главата на един от волнонаемните служители.
— Сержант, Гейнис настоява да разговаря с вас. Твърди, че е спешно.
Обаждането бе от болницата „Нълридж“. В момента, в който Болд вдигна слушалката, детектив Боби Гейнис промълви с уплашен глас:
— Сержант, имаме още двама.
Болницата „Нълридж“ беше малко болнично заведение, което едва ли щеше да преживее реформата в здравеопазването. Сградата не бе модернизирана от години, макар да изглеждаше чиста и добре поддържана.
Гейнис обясни, че благодарение на архива на „Фуудланд“ бе успяла да открие една от жените, която бе платила с кредитна карта и бе закупила пилешка супа на „Адлър“ в един и същи ден с Лоури. Съпругът и детето на жената били приети в болницата с оплаквания, която тя самата квалифицира като стомашен вирус, но симптомите — силна диария, главоболие и умствено объркване — силно напомняха за оплакванията на Слейтър Лоури.
Болд прекара следващите двадесет минути, опитвайки се да убеди лекуващия лекар да направи тестове за холера — нелека задача предвид старанието му да не споменава директно за случаите със заразени хранителни продукти. Лекарят, който отказваше да приеме, че някакъв си лаик може да му диктува как да си гледа работата, се държа враждебно и нелюбезно до момента, в който Болд го свърза с доктор Брайън Мен. След проведения разговор отношението на лекуващия лекар се промени драстично.
Възрастният Ковалски се влияеше добре от вливането на течности, но състоянието на дъщеря му — тийнейджърка с отслабнали съпротивителни сили след двегодишна неравна битка с болестта булимия — беше сериозно.
Макар да съзнаваше, че няма какво толкова да спечели, ако посети двамата пациенти, Болд все пак се отби при бащата. Мъжът беше изпаднал в летаргия, не беше комуникативен, но все пак беше жив — нещо, което не можеше да се каже за Слейтър Лоури.
Дъщерята беше в безсъзнание. При пристигането на Болд лекуващият екип тъкмо вземаше решение за промяна в схемата на лечение. Лекарят настигна Болд в коридора, извини се за грубостта, която бе проявил в началото, благодари му и добави:
— Сега поне знаем с какъв враг се борим. — В думите му се криеше ирония, която детективът не можеше да не забележи.
В единадесет и половина вечерта пикапът на щатското управление на ХЕИ спря пред дома на семейство Ковалски. Болд отново вкара лабораторните техници в чуждия дом и остана да наблюдава отстрани изтощителното претърсване, на което бе станал свидетел в къщата на семейство Лоури.
В дванадесет и четиридесет и пет през нощта, повикан обратно в управлението, Болд се срещна с Дафи, която кипеше от трескава възбуда докато обясняваше:
— Имуществените данъци върху „Лонгвю фармс“ не се плащат от много години, но, доколкото можах да преценя, фермата не е била продавана.
— И в момента е необитаема?
— Няма да е лошо да го проверим, но тя се намира в район извън нашата юрисдикция.
— Ами вдовицата?
— Работя по въпроса. Ла Моя изкопчи информацията за собствеността, но не можа да се добере до никакви сведения за съпругата на Мериуедър или пък да открие някаква документация за бизнеса им. Много ми се иска да надникна в списъка с работниците им.