— Това май е за предпочитане пред двучасовото пътуване до една необитаема ферма. Ти ще продължиш да издирваш информация за вдовицата на Мериуедър, а аз ще накарам някой местен полицай да хвърли един поглед на фермата.
Болд се свърза по телефона с шериф Търнър Брам, под чиято юрисдикция се намираше „Лонгвю фармс“. По гласа му личеше, че е пушач, а може би дори и алкохолик.
— Никак не ми е приятно, че ме будите в три часа сутринта.
— Въпросът не търпи отлагане — информира го Болд.
— Винаги е така. Но тази вечер не съм дежурен, сержант.
— Зная, шерифе. Обаче не мога да натоваря друг човек с една толкова сериозна задача. Това трябва да се свърши. Както трябва. Веднага. Става дума за разследване на убийство, за престъпник, който е на свобода и заплашва, че ще продължи да убива.
— Имам си заместници за нощните смени. Иначе за какво са ми, по дяволите!
— Аз не съм от полицейския участък на Кинг Каунти — напомни му Болд.
Всеки знаеше за кървавата вражда между участъка в Кинг Каунти и някои от местните полицейски подразделения в по-малките райони, попадащи под юрисдикцията на Кинг Каунти. Разправията водеше началото си от едно решение, взето по финансови съображения, според което услугите на полицейския участък в Кинг Каунти се заплащаха.
— Пет пари не давам откъде си — отвърна шериф Брам. — Щом искаш да ти свършим някаква работа по това време на нощта, значи ще я свършат заместниците ми. Точка по въпроса — изръмжа той и затвори телефона.
Болд го набра отново.
— Започвам да се пищисвам — заяви Брам още с вдигането на телефона, без дори да изчака да види кой му се обажда.
— Измъкни си задника от леглото и тръгни за „Лонгвю фармс“ веднага. В противен случай ще отговаряш пред Клапман — предупреди го Болд, споменавайки името на щатския главен прокурор.
— Целият се разтреперих от страх — отвърна онзи и отново затвори.
Когато Болд позвъни за трети път, никой не вдигна. Брам очевидно бе изключил телефона.
Тъй като не притежаваше никакви пълномощия за действие в този район, Болд позвъни в участъка и учтиво помоли за помощта и съдействието на неопитните заместници на Брам. Обясни им, че иска някой лично да отиде до „Лонгвю фармс“ и да огледа имота, както и да запише имената на всички, свързани по някакъв начин — сега или в миналото — със собствеността и с извършващия се там бизнес. Опита се да внуши на заместник-шерифа, че задачата е от изключителна важност и не търпи отлагане, че иска тя да бъде свършена веднага, а не на следващия или по-следващия ден.
— Разбира се — апатично отвърна заместник-шерифът.
Болд затвори телефона. Изобщо не бе убеден, че онзи ще свърши нещо.
Имаше дни, в които именно полицейските служители се превръщаха в най-лошите му врагове.
Когато Болд пристигна на работа на следващия ден, Шосвиц набързо го информира за споразумението, което бяха постигнали с щатското управление на ХЕИ. В случай че заболяването на двамата Ковалски привлече вниманието на медиите, официалната версия щеше да твърди, че става дума за заразяване с бактерия E.coli. Всъщност първоначалните симптоми и на двете заболявания бяха почти идентични, което означаваше, че лекарите няма да бъдат принудени да лъжат най-безсрамно. А и градът вече бе преживял една сериозна епидемия, предизвикана от същата бактерия предишното лято, което несъмнено щеше да намали тревогата, която едно такова съобщение би предизвикало сред гражданите.
Първото телефонно обаждане на Болд бе до шериф Търнър Брам, от когото все още не бяха получили никакъв доклад.
От другия край на линията долетя същият груб и дрезгав глас. Болд се представи отново и поиска информация относно „Лонгвю фармс“.
Брам го прекъсна нетърпеливо:
— Слушай, нощес Томи минал оттам, но не забелязал нищо. Днес обаче го разтресе и аз изведнъж се озовах без помощници, сержант. Разследвам крупна кражба на коли, а освен това получих информация, че в района действа обигран взломаджия. Чуваш ли ме? Крадец в този шибан пущинак! И ако вие си мислите, че ще хукна да върша и вашата работа, много се лъжете. А задето ме събуди миналата нощ…
— Минал оттам? — прекъсна го Болд. — Само минал?
— И това ви е много. И не очаквай нищо повече от мен. Чуваш ли?