— Не можем да сме сигурни, че случилото се с онези деца е негово дело — каза й Болд. — Може просто да се е спрял на едно удобно за целите му заглавие.
— Може. — Дафи очевидно не мислеше така, а Болд се доверяваше на инстинктите й. Разум и чувства — припомни си той собствената си лекция.
— Какво прави Фаулър по въпроса? — попита Болд.
— Той не знае за тази среща. Още не е информиран. И той, като Таплин, беше против намесването на полицията. Опитва се да открие някой недоволен служител… но вече цял месец се занимава с това без особен успех. Разполага с няколко заподозрени, но нищо повече. А и изпитва силна лоялност към компанията. Освен това Хауърд Таплин му плаща заплатата, а не Оуен… ако разбираш какво се опитвам да ти кажа.
Раздразнението на Болд най-после си пролича.
— Ако описаното в тази статия е негово дело, бих казал, че доста сме позакъснели.
— Аз съм виновна. Оуен поиска професионалното ми мнение. А аз класифицирах заплахите като маловажни. Смятах, че подателят, който и да е той, просто се опитва да вдига шум. Очевидно е човек, който добре си служи с езика. Факсовете са изпращани чрез портативен компютър от телефонни кабини. Фаулър проследи последните два факса, които са били изпратени от телефонна кабина на Пил Хил. А това е съвсем приличен квартал. Всичко това иде да ни покаже, че по всяка вероятност си имаме работа с образован, заможен бял мъж, на възраст от двадесет и пет до четиридесет години. Исканията му ми се сториха толкова нереалистични, че реших, че този човек просто търси отдушник на натрупалия се в душата му гняв. Нищо повече. Оуен се съгласи с мен. Възложи разследването на Кени и се опита да забрави за заплахите. Аз прецаках този случай, Лу. — Тя отново обгърна тялото си с ръце и гърдите й отскочиха нагоре. И отново повтори: — Може и ще стане много по-лошо от това.
Гласът й отекна в приличното на пещера помещение, думите й се завъртяха в главата му подобно на кончета от детска въртележка.
Черна дупка. Която вече беше негова.
— Ако искаш да се заема със случая, ще го направя — неохотно предложи той.
— Неофициално.
— Знаеш, че не мога да направя това, Дафи.
— Моля те!
— Аз не съм ченге под наем. Нито пък ти. Ние работим на петия етаж. Чудесно знаеш как работи системата.
— Моля те!
— Не мога да се занимавам с това твърде дълго — уточни той.
— Благодаря.
— Ако някое от тези деца умре, Дафи… — Не довърши и думите му увиснаха във въздуха като накъсаните паяжини, които се полюляваха от бетонния таван.
— Зная. — Тя отбягна погледа му.
— Ще споделяш всичко с мен. Никакво шикалкавене.
— Съгласна.
— Е… може би не чак всичко — коригира се той.
Този път тя се засмя искрено и Болд остана доволен, макар че усмивката мигновено изчезна от лицето й. Затича се надолу по стълбите, а стъпките му отекваха като плясък на криле на прилеп.
В статията се споменаваше една от болниците в града. За Лу Болд всяко разследване започваше с жертвата.
Две
Болд стоеше до долния край на леглото в интензивното отделение на медицинската клиника „Харбървю“. Слейтър Лоури лежеше в безсъзнание, от него стърчаха половин дузина тръбички, слаби сигнали чертаеха различни графики по зелените екрани на мониторите около него. В сутрешните новини вече се споменаваше за мистериозната инфекция. Нищо обаче не бе казано за заплашителните факсове, получени от Оуен Адлър.
Момчето имаше лененоруса коса, чипо носле и възголемички уши, които сигурно щяха да се оправят с възрастта. Болничната пижама му беше неудобна и силно стягаше вратлето му. Болд погледна към вратата, после към голямата стъклена стена и установи, че е сам с момчето. Пресегна се и дръпна надолу яката на пижамата. Така беше по-добре. Макар че беше много красиво, детето не изглеждаше спокойно в съня си. Измъчваше се, дори и в безсъзнание. Стаята беше прекалено ярко осветена, твърде болнична за едно дете. Приличаше по-скоро на операционна с едно легло по средата. Твърде много машини, прекалено много плочки и неръждаема стомана — място, по-подходящо за умиране, отколкото за възстановяване. Никакви прозорци, никаква човешка топлинка. Стаята е била създадена с една-единствена цел — стерилност — и резултатът бе повече от задоволителен.