Корки се надигна на пръсти, нежно прегърна Оуен и го целуна. Малко нервно помоли Дафи да я придружи до стаята й и да я завие — молба, която Дафи възприе като височайша чест.
— Харесва ли ти тук? — попита я Корки, когато влязоха в стаята й.
— Харесва ми да съм с теб и татко ти.
— Аз исках да кажа… дали ти харесва къщата.
— Хубава е.
— А на мен ми харесва, защото Оуен е по-различен.
— Различен?
Дафи изчака отстрани, докато Корки изми зъбите и лицето си. Грижеше се добре за себе си — почти като възрастна. След това детето се вмъкна в леглото, зави се до брадичката и каза:
— У дома той е все изморен, нали, Дафи?
Дафи едва преглътна голямата буца, която изведнъж заседна в гърлото й.
— Да, Корки, много е уморен. Той работи твърде много.
— Разбирам, че е уморен, защото не си играе с мен.
— Но той много те обича.
— Не обичам когато е изморен.
— Нито пък аз.
Детето събра всичкия си кураж и попита:
— Ще дойдеш ли на празненството по случай рождения ми ден?
— Ако ме поканиш, ще дойда.
— Каня те.
— В такъв случай ще дойда с удоволствие. Благодаря ти.
— Обещаваш ли?
— Доколкото е възможно.
— Монти Клоуна също ще дойде — информира я Корки, опитвайки се да я подмами на празника.
— Е, в такъв случай просто не мога да устоя на поканата!
Корки остана доволна от думите й. Премигна с очички и се изчерви. Дафи погали косицата й, като се питаше дали някога ще има свои деца, дали ще събере силата и куража за това. Косата на Корки беше пухкава, кожата на лицето й — мека и млечнобяла.
Дафи се върна на терасата и без да каже и дума, започна да се съблича.
— Нещата май започват да си идват по местата — отбеляза Оуен.
Тя вдигна очи и го погледна.
— Май е така.
Радваше я мисълта, че тялото й оказва такова въздействие върху него. Дафи внимателно подреди блузата, гащите и сутиена си върху облегалката на един стол. Застанала съвсем гола пред него, изведнъж й стана хладно и цялата настръхна.
Затича се през моравата към басейна, поколеба се за миг на ръба, а после се гмурна във водата. Усещането беше неповторимо. За момент целият заобикалящ я свят сякаш изчезна — не съществуваха отравянията, нямаше работа, към която да се върне отново на сутринта.
Оуен доплува до нея откъм гърба й, хвана я през кръста, а тя се завъртя, обви крака около него и го прегърна с все сила.
— Чувствам се така, сякаш се опитваме да се скрием от родителите си — промълви тя.
Оуен много държеше на дискретността и настояваше Корки да не става свидетел на физическия аспект на тяхната връзка. Дафи беше приятелка, а не любовница, и макар да разбираше мотивите му, тя не можеше да не си задава въпроси относно неговата искреност и мястото й в живота на Оуен.
Той я погледна в очите и попита:
— Да го направим ли?
В гърлото й заседна буца, горещи сълзи опариха очите й. Въпросът нямаше нищо общо с обхваналата го възбуда, която в момента бе почти неконтролируема. Въпросът предполагаше пълно обвързване и себеотдаване. Означаваше обещания — изпълними и неизпълними. Радост и мъка. Един цял живот, преживян заедно. Думите като че ли се изтръгнаха спонтанно от устата му и Дафи се притесни, че в този миг той може би вече съжалява за тях. Оуен рядко говореше и действаше импулсивно. Дафи му остави достатъчно време да оттегли въпроса, но той не направи подобен опит. Ръцете му все така силно обгръщаха тялото й.
Той вършеше всичко по свой собствен начин. Няколко пъти вече се бе доближавал на косъм от необходимостта да й направи предложение за брак, опипвал бе почвата. А тя бе демонстрирала нужда от независимост и страх от обвързване, убедена, че той очаква от нея точно това. И тъй като винаги след подобни разговори си бе давала сметка, че думите й са израз на собствените й заблуждения и самоизмами, тази вечер се престраши да прояви смелост и решителност. Дафи сдържа дъха си за миг. Щастието им зависеше от нейния отговор. За момент сякаш целият свят около тях замря напълно неподвижно, макар да се чуваше нестройният хор на летните насекоми.
Никой не отклони поглед от очите на другия, никой не премигна дори.
Дафи кимна и тихичко рече:
— Да, нека го направим.
— Добре — отвърна той.
Тя изведнъж се почувства неловко. Оуен изглеждаше толкова уплашен, колкото и тя.