Бяха го направили. Дафи си даде сметка, че вече е сгодена.
Не започна да крещи от радост и да го прегръща. Не го целуна дори. Адлър Оуен не сключваше сделките си по този начин, а Дафи държеше точно тази сделка да бъде доведена докрай. Хвана се с лявата ръка за ръба на басейна и без да сваля краката си, сплетени около кръста му, се освободи от прегръдката му, отдръпна се назад, като едва не загуби равновесие, и бързо му подаде дясната си ръка. Той я видя и се ухили. Главите им започнаха да потъват под водата, двамата избухнаха в смях и когато само очите им, като на алигатори, останаха да блестят на повърхността, двамата стиснаха десните си ръце и сключиха споразумение да прекарат живота си заедно.
Дафи пусна лявата си ръка и двамата потънаха заедно, стиснали ръцете си. Краката й все още бяха обвити около кръста му, водата около тях се изпълни с мехурчета от смеха им. Дафи си помисли, че щастието е като този басейн с топла вода, която ги обгръщаше, даде си сметка, че един миг на напълно споделено щастие прави всички останали преживявания маловажни и незначителни.
След миг двамата разкъсаха прегръдката и рязко изплуваха на повърхността, опитвайки се да си поемат дъх, а Дафи с благодарност си помисли, че благодарение на тъмнината и водата, Оуен не би могъл да забележи сълзите й.
Петнадесет
— И аз трябва да си пазя хляба — заяви недъгавият мъж.
Товарният асансьор спря с трясък на етажа и той отмести встрани стоманената предпазна решетка. Без да обръща внимание на собствения си недъг, мъжът повлече левия си крак след себе си подобно на непокорно дете. Подметката му се тътреше по циментовия под на склада и издаваше звук, наподобяващ неприятното дращене с нокти по черна дъска.
Дафи се опита да прогони студените тръпки, които разтресоха тялото й.
— Господин Таплин трябва да присъства — неотстъпчиво повтори той.
— Той също ще дойде — излъга Дафи. — Освен това господин Адлър — тя наблегна на името — каза, че не възразява. Искате ли да се свържа с господин Адлър по телефона?
— Не е нужно — отвърна пазачът. Раздрънканият товарен асансьор ги изкачи три етажа по-горе. — Господин Таплин трябва да присъства — повтори той. После отключи масивната врата и я отвори пред Дафи.
Тя съзнаваше, че трябва да влезе и излезе от този склад по възможно най-бързия начин, без да бъде забелязана от когото и да било. Според нея някой бе фалшифицирал лабораторния доклад на щатското управление на ХЕИ и тя възнамеряваше да разбере кой е бил този някой… при това трябваше да го направи без останалите да разберат.
Помещението беше огромно, частично осветено от редица източни прозорци с мръсни предпазни стъкла, които й напомниха за съблекалнята на гимнастическия салон в гимназията, която бе завършила. Намираха се на последния етаж на склада. Помещението имаше сводест таван и най-високата му част се намираше на около шест, че и повече метра над главите им. Валеше дъжд и дъждовните капки шумно барабаняха по покрива, в залата миришеше силно на хартия, мастило и плесен, въздухът бе застоял като в стар таван, но имаше металически дъх като във вътрешността на хладилник.
Дафи долови тежкото бръмчене на някаква машина, която според нея бе причината за миризмата на сухия въздух в помещението, и забеляза контролните уреди, които поддържаха постоянна температура, целяща да запази материалите, които се съхраняваха там.
Думите на пазача потвърдиха предположенията й:
— Трябва да държим вратата затворена заради апарата за сушене на въздуха. — После додаде: — Господин Таплин сигурно скоро ще дойде. Искате ли да му кажа, че сте тук?
— Не — отвърна тя. — Предпочитам да го изненадаме. Аз няма да кажа нищо, ако и вие си мълчите.
— Господин Таплин не обича изненадите. — Пазачът запали осветлението и затвори вратата след себе си.
Останала сама, Дафи огледа помещението, което й се стори с размери на футболно игрище. Цялото бе изпълнено с редици от метални рафтове, половината от които бяха натъпкани с мукавени кутии. Върху всяка една бе залепен грижливо надписан етикет.
Кутиите бяха подредени в хронологичен ред. Вътре, в рамките на една и съща година, кутиите бяха подредени по азбучен ред. Тъй като „Ню Лийф Фуудс“ бе първоначалното име на компанията, Дафи предположи, че документите, които я интересуват, ще се намират измежду първите кутии с архивирани материали. На етикетите на първите няколко кутии пишеше: „НЛФ: А-Д“; „НЛФ: Е-Ж“… и така до края на първата година — 1985.