В далечния край на огромното помещение Дафи забеляза специално проектирана стълба на колелца, която отчасти приличаше на скеле, защото имаше платформа, задвижвана с батерия. Тя я избута до рафта с материали от осемдесет и пета година, застопори неподвижно колелата и се качи на стълбата. Не знаеше откъде да започне: З от заразяване; Х от ХЕИ; Л от „Лонгвю фармс“. Нужни й бяха часове, за да прегледа материалите само от осемдесет и пета година. Погледна към документите от следващите години и забеляза, че има кутии с етикет „НЛФ“ и през осемдесет и шеста. Щеше да й се наложи да прекара дълги часове в този склад. Дали да не прескочи направо към осемдесет и шеста година? Хранителното натравяне, което я интересуваше, се бе случило почти в края на периода, през който компанията се бе наричала „Ню Лийф Фуудс“. Спомняше си датата — 25 септември — но не и годината.
Десет минути по-късно Дафи попадна на материали, класифицирани като „Корпоративна сигурност“ и в главата й изведнъж просветна червена лампичка: Предвид длъжностната си характеристика Кени Фаулър не може да не участва в разследването на всяко хранително натравяне и заразяване на хранителни продукти. Изведнъж проумя, че трябва да започне издирването точно оттук. Дафи издърпа кутията от рафта. Бързо прерови материалите. Сърцето й биеше силно, по гърба й се стичаше струйка пот.
„ПОВЕРИТЕЛНО
ОТНОСНО: Заразяване със салмонела“
„ПОВЕРИТЕЛНО
ОТНОСНО: Салмонела“
„ПОВЕРИТЕЛНО
ОТНОСНО: Разследване на ХЕИ“
Всичките документи бяха подписани от Фаулър. Тук беше първоизточникът на информацията! Разследването на Фаулър може да й покаже някои следи, да й подхвърли някои предположения. А тя търсеше точно това.
Товарният асансьор потегли отдолу и шумът му отекна като револверен изстрел в ушите й. Тя леко подскочи и почувства, че кутията се преобръща в ръцете й. Само че беше твърде късно. Преди да успее да протегне ръка и да я хване, кутията вече бе изминала половината път към пода. От рязкото движение Дафи изпусна и документите, които четеше. Кутията тупна на цимента и цялото й съдържание се разпиля наоколо. Поверителните материали, обозначени като „Корпоративна сигурност“, се приземиха някъде долу. Безброй листове с всевъзможно съдържание покриха циментовия под като одеяло.
Асансьорът се изкачваше към нея.
Тя се паникьоса, подхлъзна се и за малко да падне. Успя да се хване с ръка за най-горното стъпало и увисна на платформата. Размаха крака и успя да се изкачи отново на стълбата, като скъса ръкава на сакото си.
Асансьорът продължи шумното си изкачване. Дафи се надяваше, че може би ще спре на етажа под нея. Но не се получи. Асансьорът продължи да се изкачва, а помещението, в което се намираше, бе единственото на този етаж.
Стори й се невъзможно, че кутията е могла да побере толкова много листове хартия. Те се бяха разпилели върху огромна площ под нея. Дафи бързо се свлече по стълбата, започна да загребва с шепи, като се оглеждаше за писмата на Фаулър, и едновременно с това се стараеше да изравни краищата на отделните листи, за да може да ги прибере отново в кутията. Без да обръща никакво внимание на предишната класификация и реда, в който са били архивирани, Дафи тъпчеше отделните страници в папките и ги прибираше в кутията. Забеляза един от меморандумите на Фаулър и го отдели настрана. После видя още един. Намери и трети документ. Търсеше само писмата, които носеха гриф „Поверително“… отчаяно се нуждаеше от тях. Навеждане… загребване… тъпчене в кутията… свят й се зави от бързане. Листите бяха обърнати наопаки, странично, измърсени, изпомачкани… съсипани! Дафи пълзеше на колене по пода, цялата покрита с прахоляци, обикаляше около голямата стълба, пъхаше се дори под нея, за да огледа навсякъде за някой лист хартия, отдалечил се от другите по време на свободното падане.
Асансьорът спря с трясък. Дафи изостави за миг работата си и се ослуша. Чу отварянето на металната решетка. Звукът определено идваше от този етаж!
Тя отчаяно се захвана отново със събирането. Отказа се от всякакви опити да подрежда листите и започна да ги тъпче в кутията като в контейнер за отпадъци. Най-накрая събра всичко. С усилие постави капака на кутията и леко смачка единия й ъгъл.
Стъпки!
Не разполагаше с време да се качи на стълбата и да върне кутията на мястото й. Вместо това я тикна на едно от празните места на най-долния рафт, освободи колелцата на стълбата и тичешком я избута надолу по пътеката. Забрави да погледне зад себе си. Беше оставила заделените писма на Фаулър върху една от кутиите на рафта, срещуположен на онзи, който съдържаше архивите от осемдесет и пета година.