В петък сутринта, след постъпилата информация за три хоспитализирани пациенти в Портланд, които имаха симптоми, сходни с тези на холера-395, Болд излетя за среща с ръководството на полицейското управление в Портланд. Срещата се проведе в единадесет часа, а по същото време, тъй като престъплението вече бе излязло извън рамките на щата, бе алармирано местното бюро на ФБР и двама специални федерални агенти бяха изпратени на срещата. За късмет на Болд, а и на цялото разследване, той ги познаваше и двамата лично, и хранеше дълбоко уважение към тях. Както и те към него.
Местното бюро на ФБР, демонстрирайки добра воля, откликна на молбата на Болд за напътствия и съвети и се съгласи с изискването му федералните агенти да не се намесват в разследването. За момента Бюрото се съгласи да остане на заден план, предлагайки услугите си, но отстъпвайки ръководството на Болд. Той получи достъп до лабораторията на ФБР в сградата Хувър и предаде устно молбата на Дафи, която предлагаше водещият психиатър на Бюрото по въпросите на бихевиоризма да помогне при изработването на психологическия профил на престъпника. Предложението бе прието с ентусиазъм.
Към четири часа в петък следобед трескавата енергия и настоятелност, с която бе започнало издирването на Консервния убиец започнаха да намаляват поради общото бездействие и пълната липса на каквито и да било следи и улики. Шосвиц се върна към нормалното си разписание и си тръгна за вкъщи след застъпването на новата смяна. Лу Болд обаче остана.
За пореден път телефонира първо в кабинета, а след това и в дома на шерифа на Саскуоу Търнър Брам. Съпругата му отговори на шестото иззвъняване. Болд размени няколко думи с нея и затвори. Имаше чувството, че някой го бе цапардосал с все сила и му бе изкарал въздуха.
Детектив Джон Ла Моя влезе в малкия като кутийка кабинет на Болд с думите:
— Чук, чук… има ли някой вкъщи? Какво ще кажеш за малко пица?
Ла Моя, който вече наближаваше четиридесетте, беше ветеран с дванадесет години служба в отдел „Убийства“, шест от които бе работил в отделението на Болд. Висок беше около метър и осемдесет и пет, имаше тъмна къдрава коса, мустак и изпито лице, високи скули и огромни кафяви очи. Облечен бе със сини дънки с идеално изгладен ръб. Тренираше постоянно, поддържаше тялото си в идеална форма и имаше слава на женкар. Всички харесваха Ла Моя — от най-обикновените служители до капитан Ранкин, от патрулните по улицата до капитан Ранкин. Непринудената усмивка и доброто му настроение бяха заразни и той без никакви усилия успяваше да изглади различията между униформените ченгета и детективите.
— Сержант? — Ла Моя бе един от най-наблюдателните детективи.
— Миналата вечер изобщо не се е прибрал у дома — измънка Болд.
— За кого говориш?
Болд изведнъж се задвижи.
— Аз ще изкарам колата. Ти се обади в участъка на Кинг Каунти и ги уведоми, че тръгваме за Саскуоу. Може да ни се наложи да поискаме подкрепление и е добре да знаем, ако имат техни хора в района.
— Подкрепление? — В гласа на Ла Моя се прокрадна любопитство.
Но Болд не му отговори. Той вече тичаше по петия етаж, нетърпелив да тръгне час по-скоро.
Когато Болд най-сетне намери фермата, вече започваше да се здрачава. Бяха се губили на два пъти, а Ла Моя бе настоял да се отбият в някое заведение на Макдоналдс, за да хапнат. С помощта на клетъчен телефон Болд бе получил разрешение за обиск от заместник-прокурора на областта Майкъл Страйкър и от съдия Майрън Бенкс, което му даваше законно основание да се огледа из фермата. Ла Моя, отхапал голяма хапка от хамбургера си, заговори с пълна уста:
— Започваш да ме притесняваш, сержант.
Болд отговори веднага:
— На твое място бих прегледал оръжието си още веднъж.
Ла Моя прие предупреждението сериозно и на часа се захвана с пистолета си.
Групата селскостопански постройки, скупчени под селския път, по който се движеха, едва се виждаше в припадналия мрак.
Ла Моя включи фенерчето си, насочи го право към Болд и рече:
— Наистина трябваше да хапнеш нещо. Изглеждаш ужасно.
— Изпратих местния шериф да послухти наоколо — обясни му Болд. — Никой не го е виждал от тогава насам.
Ла Моя изключи фенерчето. В настъпилата тишина двамата ясно чуха бръмченето на далекопровода за високо напрежение, минаващ над главите им.