— Имам чувството, че съм попаднал в някой призрачен град — промърмори Болд.
— Разбирам какво имаш предвид. — Двамата продължиха обиколката си.
Ако се съдеше по външния й вид, третата постройка очевидно е имала по-различно предназначение — вероятно се е използвала за съхраняване на инструменти и оборудване. Когато наближиха двойната врата, Болд изведнъж протегна ръка и възпря Ла Моя, преди да е нагазил в калта — там ясно личаха скорошни следи от ботуши и гуми на автомобил.
— Съвсем пресни са — отбеляза Болд, след като ги разгледа внимателно. През миналата седмица бе валяло и всички по-стари следи вероятно са били заличени.
Те заобиколиха участъка със следите и тръгнаха покрай сградата. Болд вървеше напред с фенера. Вече си мислеше за лабораторните екипи, които трябваше да бъдат повикани, за снимките и гипсовите отпечатъци на следите от стъпки и гуми. Подчиняваше се на инстинкта си — така бе посъветвал студентите в лекционната зала. Неговият инстинкт в момента му нашепваше, че подозренията на Дафи за съществуваща връзка между „Лонгвю фармс“ и заплахите, отправени към Адлър, бяха напълно основателни. Не разполагаше с нищо съществено — само вътрешната си убеденост и няколко неизследвани отпечатъци от гуми — но въпреки това бе готов да се обзаложи, че не греши.
Страничните стени на постройката бяха без врати, но в далечния край на сградата намериха заключена врата с прозорче от армирано стъкло, което е било боядисано от вътрешната страна. Болд насочи лъча на фенерчето към стъклото, а Ла Моя, притиснал лице към стъклото, се опитваше да открие някакви грапавини по набързо боядисания прозорец.
— Светни по вдясно… Още… Тук! — рече той.
Необходими бяха само няколко удара с парчето желязо, което намериха на двора, за да пробият дупка в подсиленото стъкло.
Когато влязоха вътре, Болд попита:
— Позната ли ти е тази миризма?
— С нос като твоя трябва да постъпиш на работа в парфюмерийната индустрия.
— Подуши ли я?
— Тази миризма наистина ми е позната — призна Ла Моя. — Боя.
— Точно така.
В сградата беше топло и задушно. По циментовия под имаше големи решетки за отводняване, над главите им висеше някакъв конвейерен механизъм с големи метални куки.
Ла Моя заяви с убедеността на познавач:
— В това помещение са клали птиците.
— Аха — съгласи се Болд. Ускори крачка и се приближи до колата на шерифа.
— Ръкавици — рече той.
И двамата надянаха ръкавици на ръцете си. Лъчът на фенерчето освети предното стъкло и огледалата за обратно виждане, а после заподскача из вътрешността на колата. На вратата на шофьора бяха изписани думите „Шерифски участък на Саскуоу“. Колата беше заключена. Болд освети задната седалка — нямаше тяло.
— Отвори багажника — нареди той.
Ла Моя отиде да потърси желязото, с което бяха разбили прозореца, а Болд обиколи колата и се спря до багажника.
— Чиста е — отбеляза. — Прекалено чиста за всичката тази кал по двора. Някой я е почистил. — Остра болка преряза сърцето му. Той беше изпратил шериф Търнър Брам тук, настоявал бе, ругал го бе и накрая го бе принудил да приеме задачата. Съзнаваше, че лично той е отговорен за случилото се във фермата.
— Може би просто я е паркирал тук, за да не се вижда — рече Ла Моя, който се бе досетил за мислите на Болд. — Имам предвид шерифа. Току-виж го открием в къщата на калъп с някое девойче от фермата.
— Ти само за това ли мислиш? — грубо го прекъсна Болд.
Ла Моя не отговори. Пъхна желязото под капака на багажника, натисна с все сила и го отвори.
— Няма тяло — с облекчение отбеляза Ла Моя.
— Няма и противокуршумна жилетка — отвърна Болд. — На таблото на колата има стойка за оръжие. Празна. Няма радиостанция. Предавателят е бил изтръгнат с кабелите.
— Сега ще разбием ли вратата? — попита Ла Моя. Имаше предвид вратата на къщата.
— Можеш да си сигурен в това — кимна заканително Болд. Насочи лъча на прожектора към циментовия под и освети следи от жълта, синя и червена боя.
Ла Моя коленичи на пода. Помириса боята от близо.
— Ето го източника на миризмата.
Болд проследи следите от боя с фенерчето. Те образуваха голям празен правоъгълник на пода.
— Пребоядисвали са някаква кола — констатира Ла Моя.
— Камион — поправи го Болд. — А това са трите цвята, които са използвали.