Ла Моя натисна с рамо за трети път и кухненската врата се отвори.
Вътре миришеше на развалена храна и прах. Кухнята беше малка. На сушилнята съхнеха чинии, в една купа на масата имаше пресни плодове, които бяха започнали да повяхват. Вратата непосредствено пред тях, която вероятно водеше към сутерена, бе заключена със съвсем нов катинар. Болд даде със знаци указание на Ла Моя да претърси първия етаж. Той, Болд, щеше да огледа втория.
Сержантът прекоси всекидневната, която миришеше на мухъл, и пое нагоре по скърцащото стълбище.
— Полиция — предупреди той. — Имаме заповед за обиск.
Продължи да се изкачва. В лявата си ръка държеше фенерчето, а дясната не се отделяше от дръжката на пистолета. Под него настъпи някакво раздвижване. Ла Моя мълчаливо се плъзна по коридора и изчезна в една от стаите. Необичайно силната светлина на живачната лампа на двора осветяваше помещенията на долния етаж. Болд продължи да се изкачва, като несъзнателно сдържаше дъха си.
Стълбището свършваше по средата на втория етаж — пред него и от двете му страни имаше по една стая.
— Полиция — отново извика Болд.
Изведнъж долови силна неприятна миризма и замръзна неподвижно. Вратът и ръцете му настръхнаха. Познаваше миризмата, която се носеше от вратата вдясно от него.
Сетивата му отново го предупредиха, че това вероятно бе домът на Консервния убиец. Колкото по̀ се приближаваше до вратата, толкова по-силни ставаха опасенията му.
— Полиция — повтори той, стиснал пистолета си в ръка. — Влизам! — Не искаше да се превръща в мишена и затова угаси фенерчето и го прибра в джоба си.
Внимателно натисна бравата и предпазливо открехна вратата с крак. Стаята пред него тънеше в мрак.
— Полиция — предупреди той и протегна ръка към ключа за осветлението.
Празна стая.
Някой съвсем наскоро бе живял в нея. Вътре миришеше на мръсно пране и боя. Порази го изключителният ред в спалнята. И това го притесни — очевидно човекът имаше подреден ум, беше вманиачен на тема ред и чистота. Изпита силен страх, въпреки опита и практиката си. Прииска му се да се махне далеч от тази стая.
Долови шум… сякаш звънеше малко звънче. Познаваше този звук — закачалки, които се блъскат една в друга. Гардеробът беше срещу бюрото. И някой се криеше в него. Изведнъж нещо започна да драска по тавана, Болд рязко насочи пистолета нагоре и едва не натисна спусъка. Осъзна, че на тавана има плъхове или прилепи.
В момента, в който се обърна да извика на Ла Моя, от гардероба долетя някакво шумолене.
Болд се спусна напред и рязко отвори вратата.
Закачалките отново се удариха една в друга. Една котка скочи на рамото на Болд. Появата й бе толкова неочаквана, че Болд едва не падна на пода.
Празно. Гардеробът, другите стаи…
Ла Моя се присъедини към него, когато оглеждаше последната спалня.
— Нищо — отбеляза детективът.
— В антрето се долавя някаква миризма — рече Болд и поведе Ла Моя към стълбището. Всеки полицай от отдел „Убийства“ можеше да разпознае тази миризма.
Двамата едновременно забелязаха улея за мръсното пране.
— Трябва да е в сутерена — каза Ла Моя.
— Катинарът — напомни му Болд.
Двамата бързо слязоха по стълбите и се върнаха в кухнята.
С помощта на един нож за масло, който се чупи на два пъти, Ла Моя свали пантите на вратата, преди Болд да е измислил как да се справи с катинара. Вратата се отвори откъм пантите, а Ла Моя изкърти катинара и цялата каса заедно с него. Вратата се стовари на пода. В сутерена беше тъмно и миришеше на смърт.
Ла Моя посегна към ключа за осветлението. Болд хвана ръката му, предупредително поклати глава и извади фенерчето.
Спуснаха се надолу по стръмното стълбище. Обгърна ги непрогледна тъмнина. Болд следваше лъча на фенерчето. Перална машина и сушилня. Каменна мивка. Пещ за изпичане на грънци и тухли. Навсякъде бе тъмно — прозорците бяха заковани с дъски и боядисани.
Двамата прекосиха бавно пералното помещение и влязоха в друга, изпълнена с миризмата на мухъл стая с бетонен под и каменни стени — стая, претъпкана до тавана с евтини и стари мебели и ръждясали градинарски сечива. Люлеещи се столове, бебешки играчки, тоалетни масички от бор, прозрачни найлонови торби, пълни с дрехи, матраци, табли за легла. Във въздуха се носеше миризмата на молци и котешка урина. По-нататък се виждаше груба врата, която водеше към друго помещение. Колкото повече приближаваха към тази врата, толкова по-остра ставаше зловонната миризма.