— Възникнаха някои непредвидени обстоятелства — повтори тя и погледна към Болд, който веднага почувства, че се е случило нещо чрезвичайно.
— Хайде да започваме — с раздразнение ги подкани Таплин. — Трябва да обсъдим твърде много неща. — Подаде на Болд и на Матюс по едно фотокопие от някакъв факс. — Това е първият от двата факса, които получихме.
— Два? — повтори Болд и започна да чете.
„Ти наруши правилата.
Ти ще си виновен за всичко.
Щом казвам, че не искам ченгета, значи не искам.“
Фаулър заговори:
— Разполагам с екип от петнадесет души, които работят на две смени. Трима от тях са бивши полицаи. Момчетата ми са опитни и разполагат с първокласна техника. Затова напълно подкрепям господин Таплин и смятам, че трябва да поемем цялата операция в наши ръце. Не можем да рискуваме повече и да предизвикаме други убийства.
— Опитвате се да ме отстраните от разследването? — Болд се обърна към Таплин.
Дафи изумено погледна Адлър.
— Оуен?
Адлър изгледа сърдито Фаулър.
— Тук сме, за да обсъдим всички възможности. Все още не сме взели никакво решение.
— Не можете да елиминирате участието на полицията — сърдито обясни Болд. Никак не му се искаше да ги информира за убийството на шериф Брам. В миналото „Лонгвю фармс“ е била директно свързана с компанията на Адлър, но Болд искаше да изчака лабораторния анализ на доклада на ХЕИ, преди да им съобщи заключенията, до които бе достигнал. — Ако е нужно, ще вземем допълнителни предохранителни мерки, за да спрем изтичането на информация.
— Това не е достатъчно — възрази Таплин. — Ще се наложи да преустановите работата си по разследването — каквото и да означава това — и да ни оставите да работим сами. Господин Фаулър работи от доста време по случая и, доколкото зная, не му се е налагало да прибягва до помощта на полицията… така че изтичането на информация очевидно не е по наша вина.
Адлър недоволно се обърна към съветника си:
— Хайде да престанем с това партизанско отношение, Тап. Никак не ми се нрави поведението ти.
Болд осъзна, че няма как да скрие истината за убийството на шериф Брам. Трябваше да им я съобщи, ако искаше да разреши този спор.
— В момента разследваме убийството на служител на закона, който може би е станал жертва на вашия изнудвач. Убийството е станало в „Лонгвю фармс“ рано предишната вечер.
Адлър, Фаулър и Таплин се спогледаха, неспособни да прикрият шока си. Никой не каза нищо и Болд заговори отново.
— Искам да ви припомня, че от събраните до този момент доказателства се налага изводът, че престъпникът е служител на „Адлър Фуудс“. Но сега към разследването се прибавя и това убийство. Макар че все още не разполагаме с убедителни улики в подкрепа на моята теза, смятам, че трябва да имаме предвид възможността някой от бившите работници в „Лонгвю“, или пък човек, нает от семейство Мериуедър, да работи в момента в компанията и да е извършителят на тези престъпления. Имам предвид, че той прибягна към убийство на полицейски служител, когото изпратихме да огледа фермата… а според мен във факса става дума точно за това.
— Защо не сме били информирани за случилото се? — недоволно попита Таплин.
— Току-що бяхме — прекъсна го Адлър, който започваше да губи търпение. В очите му проблясваха гневни пламъчета.
— А какво става с вашата част от разследването? — Болд се обърна към Фаулър. — Стигнахте ли донякъде със списъците на работниците — настоящи и бивши? Защо не съм получил нито един доклад по въпроса?
— Всички тези документи са за теб — отбранително отвърна Фаулър. Посочи адвоката и поясни: — Господин Таплин пожела да ги прегледа още веднъж. Но трябва да ти кажа, че не сме постигнали кой знае какво. Бях съсредоточил цялото си внимание върху мъжете… И тогава ти хвърляш тази бомба… че търсим жена и аз трябваше да започна всичко отначало. Нужно е време, за да извърша всички тези проверки, без да привлека нечие внимание. Сам съзнаваш това. — Фаулър замълча за миг, а след това попита: — Какво е това разследване на „Лонгвю“?
— Матюс продължава да работи върху тезата, че е възможна връзка между двата случая — отвърна Болд.
Фаулър погледна към Дафи и кимна.
— Ако имаш нужда от помощта ми… — предложи той.
— Благодаря.
Адлър заговори отново:
— Нека да им покажем и другия факс, Хауърд.