Болд не можа да не отбележи суровите нотки, прокраднали се в гласа му, и използването на истинското име на Таплин вместо приятелското Тап. Напрежението между двамата мъже бе повече от осезаемо.
— Още един факс? — възкликна Дафи. — Втори факс, изпратен през същия ден? — попита тя, опитвайки се да внесе някаква яснота.
Фаулър се размърда неловко.
— Показваме ви ги в реда, в който ги получихме.
Болд започна да чете:
„Любимата рецепта на мама:
$100 000 в Пак-Уест #435-98-8332.
До петък.
В противен случай ще умрат стотици хора.“
— От същия апарат ли е бил изпратен? — поиска да узнае Болд.
Адлър потвърди с кимане. Изглеждаше разочарован.
Болд се обърна към Фаулър:
— Не можем ли да идентифицираме изпращача? Доколкото разбирам, вече разполагаш с някакъв номер.
— Монетен автомат в района на университета. Когато стигнахме дотам, който и да е изпратил факсовете — той или тя? — отдавна вече си бе тръгнал.
— Трябваше да бъдем информирани, Кени — упрекна го Болд. Беше бесен, загдето ги бяха изключили от операцията. — Точно за случаи като този разполагаме с патрулни коли.
— Не сте уведомили полицията? Защо? — гневно се вряза Адлър. Полагаше отчаяни усилия да запази спокойствие, но по всичко личеше, че всеки момент ще избухне.
— Всичко беше въпрос на време — започна да обяснява Фаулър. — Аз се обаждам в полицията… Болд се свързва с диспечера… Диспечерът на свой ред се свързва с патрулите… Познавам добре системата, сър. Зная как действа. — Той се намръщи. Болд остана с впечатлението, че Кени Фаулър не понася обръщението сър. — Най-бързият и ефективен начин да се справим с възникналото положение — продължи той — бе да тръгнем веднага и да се опитаме да се справим сами.
— Да, но сте се провалили. За каква ефективност изобщо става дума? Следващия път — разпореди се Адлър — полицията трябва да бъде уведомена незабавно. Съгласни ли сме всички по този въпрос?
Фаулър се изчерви от смущение — очевидно не понасяше и упреците, отправени към персоната му. Болд почувства, че съвещанието върви към провал. Тримата представители на компанията изглеждаха готови да се хванат за гърлата.
Болд погледна Дафи.
— Какви заключения можеш да направиш?
— Той използва същия език — заплахата да избие стотици хора. Думите му трябва да бъдат приети на сериозно.
Болд я познаваше доста добре и усещаше, че нещо я притеснява, но не смяташе да я разпитва предвид публиката, пред която се намираха.
— Онова, което ме притеснява — обади се Адлър, — е, че той поема огромен риск с изпращането на тези факсове… защо тогава е пуснал два? Защо не ги е комбинирал в един?
— Може би — започна да разсъждава Фаулър — през цялото време е целял да измъкне пари и му е бил нужен някакъв претекст, който да го подтикне да ни съобщи условията си. — Погледна към Дафи и я попита: — Възможно ли е натравянията да са били просто начин да докаже силата си? Първо ни показва какво може, а едва след това преминава към истинската цел — откупа?
Дафи отговори, като подбираше внимателно думите си. Погледна бързо към Болд, а после отново към Фаулър.
— Заплахите трябва да бъдат приемани на сериозно — повтори тя. — Първото изречение във втория факс отново се отнася за пилешката супа, а това напълно съответства на стила му в предишните факсове. Мисля, че той не се шегува. Съветът ми е, ако за това ме питате, да платите искания откуп.
Таплин се намеси веднага.
— Дума да не става! Нямаме намерение да отстъпваме пред терористи. — Обърна се към Адлър и продължи сърдито: — Все пак трябва да спрем донякъде.
Болд побърза да го прекъсне. Попита Фаулър:
— Ами банковата сметка?
— Не сме ви изолирали отново, ако за това намекваш. Аз, разбира се, бих могъл да науча някои подробности за сметката чрез мои хора в тези среди, но не разполагам с достъпа, на който се радва вашата институция… така че ще оставя тази работа на теб.
Болд не повярва на нито една дума. Адлър и компанията му разполагаха с достатъчно връзки в банковите институции, за да изпреварят полицията. Предположи, че Фаулър вече е започнал съответното разследване, но не желаеше да си го признае, за да си спести евентуалните юридически проблеми. Болд осъзна невероятната възможност, която се отваряше пред разследването благодарение на постъпилото искане за откуп, даде си сметка, че непременно трябва да убеди Адлър да се бръкне по-надълбоко и да се включи в играта. Хрумна му, че обтегнатите отношения между Таплин и Адлър може да се окажат в негова полза. Освен това беше убеден, че Адлър, повече от всеки друг, ще се вслуша в съвета на Дафи. Той я погледна в очите и попита: