— Това е някакъв зъл дух — прошепна Аристандър. — Царят е омагьосан.
— Глупости!
Теламон се наведе и хвана китката на Александър. Почувства неравномерния пулс и забеляза капките пот под червеникавозлатистата коса. Понякога Александър изглеждаше точно такъв, за какъвто се беше обявил — богоподобен — с прекрасните си очи и ясни, правилни черти; когато лицето му беше обръснато и намазано с масла и косата му — прибрана в мрежа, той приличаше на атлет от Олимпиадата. Но сега, според Теламон, караше тежък махмурлук и явно не беше спал добре, а това на свой ред беше предизвикало внезапен пристъп на паника — състояние на дълбока тревога, в което той ставаше трескав и избухлив. Лицето му беше зачервено и леко подпухнало, очите — хлътнали.
Александър леко наклони глава вдясно, любимият му жест, който дори придворните имитираха.
— Пусни китката ми, лекарю.
— Добре казано, господарю — отвърна Теламон. — Аз съм твоят лекар, а ти си пациентът.
Александър издърпа ръката си.
— Аз имам безсмъртни мечти — каза той.
— Нима мечтите на всички ни не са безсмъртни?
Лицето на царя се отпусна в усмивка. Той седна изправен на стола, погледна сериозно Теламон, а после отметна глава и избухна в смях.
— Трезвият и строг Теламон, практичен както винаги! Къде е червенокосата ти кучка? Наслади ли й се вече? Обзалагам се, че обича леглото, както птичката — летенето.
— Помощничката ми Касандра е навън в градината — отговори Теламон.
— „Най-добре е изобщо да не се раждаш. А най-доброто след него, е, след като си се родил, да се върнеш възможно най-бързо там, откъдето си дошъл“ — цитира Александър Еврипид.
Теламон хвърли бърз поглед на Хефестион, който поклати глава. Когато Александър започнеше да разсъждава върху тленността, особено след като беше обърнал прекалено много чаши вино, настроението му ставаше определено опасно.
— Защо отклоняваш въпроса, Теламоне? Защо не споделяш с мен?
— Хефестион знае, че не обичам да говоря за жени — отвърна Теламон. — Онова, което става в спалнята ми, си е моя работа, а не твоя.
Александър отново наклони глава встрани.
— Чел ли си напоследък „Държавата“ на Платон, лекарю?
— Знаеш, че не съм.
— Някой попитал Софокъл — прошепна Александър — „Как си с любовта? Имаш ли още сили да лягаш с жена?“ „Млъкни, отвърнал драматургът, с радост оставих зад себе си всичко това; избавих се от луд и жесток господар.“
— Накара да му доведат една робиня — Хефестион направи гримаса.
— И се оказа безсилен? — безцеремонно попита Теламон.
Александър сведе глава и тихо се засмя.
— „Винаги да превъзхожда другите и да се отличава от тях“ — отвърна той, цитирайки „Илиада“.
Теламон отдръпна стола си.
— Не драматизирай, Александре! Добре известно е, че многото пиене води до полова слабост. Ти го знаеш, аз го знам, войниците ти го знаят. Дори маймуните в царската менажерия го знаят.
— Господарю — намеси се Аристандър, — Теламон се погрижи за теб тази сутрин. Ти беше много зле, не можеше да стоиш на краката си. Трепереше и въпреки горещината се оплакваше от студ.
— Получих писмо от мама!
Думите отекнаха като удар с камшик в стаята. Теламон затвори очи и въздъхна. Олимпиада, царицата вещица! Тя можеше да разстрои сина си с един ред повече, отколкото нападащата персийска конница.
— Казва, че съкровищницата е празна, че вече е похарчила богатствата, които й пратих след Граник. Иска да се прибера у дома.
— Не можеш — възрази Хефестион. — Имаш още работа, господарю — тук и в Персеполис.
Александър се приведе напред, отпусна лакти на облегалките на трона.
— Много пих — той погледна гузно към Теламон. — Съжалявам. Извинявай за онова, което казах за Касандра. Ще й пратя подарък. Не, не — той вдигна ръка. — Сребърна флейта, знам, че това ще й хареса. Освен това сънувах.
— Баща си Филип ли?
— Кого? — настроението на Александър рязко се промени.
— Баща си Филип ли? — повтори Теламон.
— Той беше ли мой баща?
— Знаеш, че беше.
— Влизаше в амфитеатъра в Пела — Александър облиза устни. — Видях как сенките се сгъстяват около него, убиецът се спуска напред. Видях ножа, който блести в ръката му. Филип пада на колене, очите му молят да го спася, макар че кръв се стича от устата му.
— Олимпиада пак ти е писала за Филип, нали? — Теламон се приведе и хвана студената ръка на царя. — Както винаги ти е намекнала, че всъщност не си син на Филип, а потомък на някой бог. Че Артемида е напуснала храма си тук, в Ефес, за да помогне при раждането ти. Всичко това са сънища, господарю. Само илюзии. Ако пийнеш чиста вода, хапнеш топла овесена каша, а после се разходиш и усетиш аромата на цветята, ще се почувстваш хиляда пъти по-добре.