Въпросите му бяха посрещнати с изненадани погледи и свиване на рамене.
— Същият е проблемът — продължи лекарят бавно, — ако припишем убийството на коя да е от останалите жертви. — Едва ли изгорелият е убил всички, а после се е самозапалил.
— Звучи още по-абсурдно — заяви Александър, като се изправи и се протегна, докато ставите му изпукаха, — ако приемем, че някой е проникнал в храма.
— Това е невъзможно — отвърна Аристандър. — Никой не се криеше вътре. Претърсихме го до основи.
— Кой тогава ги е убил? — чудеше се Александър. — Как и защо? Къде са оръжията? Къде е отровата? Как убиецът е прекосил жаравата? — той седна и остро погледна Теламон. — Повтарям въпросите ти — значи не беше разхвърляно! Нямаше следи от борба? Нищо необичайно? Сигурен ли си, че храната и напитките не бяха отровни?
— Напълно!
— Въпроси! Въпроси! — царят прехапа устни. — Нямаше ли нещо необичайно? — той вдигна ръка към лицето си и прогледна през разперените си пръсти към Теламон.
— Един от стражите твърди, че през нощта, докато патрулирал, доловил миризма на изгоряло, но може просто да си внушава. Дори да беше истина, в Ефес имаше много огньове и много хора изгоряха.
— Нещо друго?
— Един от пазачите каза, че доловил миризма на коне като тази, която се носи от конюшните.
— Значи отново се връщаме към кентаврите — обади се Аристандър надуто. — Знаеш легендата, господарю, били са полухора-полуконе. Кентаврите имат копита и остри нокти на ръцете. Могат да издишат пламъци и кръвта им е отровна. Движели се, заобиколени от отровни оси.
— А можели ли са да минават през камък и зидария? — попита Теламон.
— Може би — магьосникът си играеше с пръстена на костеливата си ръка. — Но така или иначе стигнахме до кентаврите. Може и да не си съгласен, Теламоне, но тези убийства може да са работа на някой магьосник.
— Като теб ли?
— Млъкнете — прекъсна ги царят. — Осем мъже са мъртви — прошепна той. — Пламтящата жарава е била прекосена, вазата е била свалена, реликвата е била открадната. И по-важното, моята дума се оказа тежка колкото сламка, носена от вятъра. Огледахте ли покрива?
— Калистен изпрати да повикат строителите — отвърна Теламон. — Не можаха да намерят никакъв отвор, покривът е също толкова солиден и здрав, колкото цялата сграда.
Александър стисна китката на лекаря, очите му бяха студени и твърди.
— Това е Ефес, Теламоне, градът на мрака и светлината, на живота и смъртта, на кръвта и слънцето. В него се намира светилището на Артемида. С мен се подиграха, дори нещо повече, но ще се спрем на това след малко. Ще намразя думата „кентавър“. Никой не може да се подиграва с Александър Македонски. Скоро тръгвам за Милет. Искам Ефес да бъде спокоен. Не искам казанът да продължи да ври и да провали всичко. Ти се гордееш, че си лекар, човек, който разпознава симптоми и белези — тогава открий какво е станало тук, кой ме направи на глупак? Кой се подигра с моето обещание? Открий го! Нея, тях, който и да е! — той пусна китката на Теламон.
Лекарят разтри ръката си. Александър направи гримаса.
— Съжалявам, но в този случай, лечителю, ще трябва да се излекуваш сам.
— Не знаем кой, как или защо е извършил тези убийства — отвърна Теламон. — Демократите може да си уреждат окончателно сметките с олигарсите, но защо им е това? Те си отмъстиха и вече са на власт. Може да е работа на някое гнездо на персийски шпиони и убийци. Но защо биха се опълчили срещу бившите си съюзници? Може би е било някаква лична вражда или отмъщение — Теламон сви рамене. — Знам много малко, но съм сигурен, че тези убийства са дело на човек, а не на някакво митично чудовище.
— В такъв случай — намуси се Аристандър, — кентавърът може да не е митичен.
— Не започвай пак — изстена Теламон.
— Виждал съм хора, убити от магия — Аристандър не можа да устои да не се самоизтъкне. — Но що се отнася до Ефес, кентаврите не са само митични същества. Така са се наричали група професионални убийци.
— Чувал съм тази история — съгласи се Теламон.
— Както и да е — Аристандър се наслаждаваше на вниманието, — знаем, че персите са имали шпионин тук — магьосникът кръстоса крака и приглади наметката си, сякаш беше жена. — Много ценен шпионин, който съобщавал на Митра всичко, което ставало в този град.
— Откъде знаеш това? — попита Теламон. — Защо не ми го каза по-рано?