— Ние самите не знаехме до вчера вечер — каза надуто Аристандър. — Персийският комендант и войниците му избягаха; докато ние влизахме през едната врата, те си тръгнаха през другата. Но главният им писар Рабин не успя да се измъкне. Беше решил да се укрие в къщата на една куртизанка. За негово нещастие наши войници посетили любовното му гнезденце и го разкрили. Опитал се да избяга, но го предали, заловили го и сега лежи в тъмницата на двореца.
— Рабин е много уплашен — добави Александър. — Жал ми е за него. Един малък човек, изпаднал в голяма беда. Не му се иска да умре. Не иска и да го разпитваме. Иска само да му гарантираме, че ще го пуснем цял и невредим.
— Ще го разпитаме — каза Аристандър. — Ти и аз, Теламоне, Очите и Ушите на царя. Но Рабин вече проговори. И спомена Кентавъра.
— Знае ли нещо за убийството в храма на Херакъл?
Аристандър поклати глава.
— Не, и аз му вярвам.
Магьосникът се изправи и отиде до водния часовник в далечния ъгъл на стаята.
— Агис и останалите скоро ще пристигнат, за да отговорят на няколко въпроса — той рязко се върна на мястото си, седна и се загледа в царя.
— Има и още нещо, нали, господарю?
Александър се обърна и щракна с пръсти. Хефестион донесе наметалото му. Царят го метна на раменете си.
— Да, има още нещо, Теламоне. Искам да ти покажа един труп.
Втора глава
„Дарий е глупак, защото не познава властта на всемогъщия бог.“
Както обикновено по обяд, Арела се канеше да се изкъпе. Смятаха я за една от най-красивите и най-скъпите куртизанки в Ефес. Не бяха ли я избирали велики художници да им позира за Артемида и Афродита? На не повече от двадесет лета, Арела продаваше благоволението си само на високопоставените и влиятелните, на богатите и могъщите. Тази сутрин беше станала късно. Прислужницата й беше донесла обичайната закуска от плодове и лека ечемична бира, която Арела предпочиташе. Сега момичето се въртеше около нея из спалнята, очаквайки господарката си да отиде в градината и да се изкъпе в басейна. След това Арела щеше да обядва и да се оттегли за следобедна почивка, после да се занимае с делата си и така да дочака вечерта.
Арела вярваше в разхубавяващите средства: златистата й коса блестеше от благовонни масла и най-скъпи аромати лъхаха от белоснежното й тяло. Ноктите на ръцете и краката трябваше да бъдат боядисани, зъбите почиствани, устата със свеж дъх, робите и сандалите подбрани. Тя прекарваше цял час над ковчежето си, избирайки кои накити да сложи. Клиентите й винаги идваха вечер и не повече от двама наведнъж, както беше споделила, прикривайки с ръка смеха си, единият трябваше да изчака, докато другият се забавлява. Тя беше много капризна. Само онези, които можеха да водят интелигентен разговор и да се нагаждат към променящите й се настроения, биваха канени в малката й, но скъпо украсена къща на Булеварда на смокините, който водеше до храма на Афродита. И днешният ден не беше изключение.
Арела излезе в сянката на портика, който гледаше към тучната зелена морава, подарък от богат търговец, внесъл плодороден чернозем от Ханаан, посадил храсти и цветя и построил дългия, изящно украсен басейн, където куртизанката винаги плуваше. Облечена в бяла прозирна роба, тя седеше на плетения стол в галерията и гледаше как птичките летят над тревата. Цареше пълна тишина. Арела се усмихна. Завоевателите идваха и си отиваха. Една партия можеше да спечели властта, друга — да я загуби, но куртизанките на Ефес бяха вечни. Една оса избръмча пред лицето й и тя я прогони.
— Донеси ми мухогонката! — извика ядосана на прислужницата си.
Момичето я грабна и забърза към господарката си. Арела изтръгна мухогонката от ръцете му и го плесна отзад.
— Не се отдалечавай много — промърмори тя.
Прислужницата се усмихна глуповато и се оттегли.
Арела сложи мухогонката в скута си и прокара пръст около устните си. Толкова беше вълнуващо! Какъв глупак беше Рабин, за да търси спасение и защита тук! Тя се засмя тихичко. Куртизанките не се интересуваха от политиката, а само от властта. Каква полза щеше да има от високопоставения персийски писар, когато Дарий вече не управляваше в Ефес? Спомни си как арестуваха Рабин. Поздравленията и благодарностите на красивия македонски командир. Арела отметна глава и се загледа към ясното небе. Беше толкова хубав! Имаше лице на сокол, тънка талия, силни крака и мускулести ръце. Арела въздъхна. Но беше ли богат и влиятелен? Това беше въпросът. Струйка пот се стече по шията й и тя я попи. Опита се, доколкото можеше, да изтрие от паметта си уплашеното лице на Рабин. Персиецът беше скимтял като кученце, молейки я за помощ. Арела просто се беше отдалечила. Въпреки това, помисли си тя и присви очи, македонците бяха завладявали Ефес и преди, но се бяха оттеглили. Какво щеше да прави, ако отново станеше така? Беше ли в опасност? Ами тайните, които Рабин й нашепваше, докато лежаха в напоената с благоухания постеля? Като всички мъже и персийският писар беше разтворил сърцето си, за да я впечатли с властта, която имаше. Но какво щеше да стане, ако персите се върнеха? Арела се изправи. Кой щеше да й гостува тази вечер? А, да, един златар. Сигурно щеше да й донесе подарък. Позлатена статуетка на Афродита? Благовоние в бяла алабастрова ваза? Той беше твърде груб, реши Арела, най-вероятно щеше да й донесе просто златни дарици в кожена кесия.