— И какво ще направи този Кентавър?
— Още не знам, господарю, но нека помислим за Александър. Той се чувства победител, велик върховен военачалник и освободител, но войската му не надвишава повече от четиридесет и пет хиляди души. Мемнон още държи близкия Милет, а флотата ни кръстосва морето. Александър завзе и други градове — Митра внимателно обмисляше думите си. — Във всеки град, господарю, той оставя гарнизон.
— Значи войската му намалява?
— Именно. Другата страна на монетата е, че тези градове могат да се превърнат в леговища на интриги и конспирации. Може да не им харесват нашите закони, но не искат някакво си македонско царче да ги командва, затова ще окуражаваме бунтовете и недоволството, за да отвлечем и отслабим силите на великия завоевател. Всеки град, в който влезе, ще го посрещне с вино и венци, с храна и скъпи дарове. Но щом гражданите видят как македонските войници плячкосват по улиците им, скоро ще им се отще да бъдат освобождавани — Митра засмука устната си. — Ще се върнат към обичая си да водят война един срещу друг.
— Като пчели в кошер?
— Точно така, господарю. Всяка със своето жило.
— Ще успее ли Мемнон? — размишляваше Дарий. — Казват, че любимата книга на Александър е „Илиада“, че се смята за потомък на Ахил. В тази поема Ахил не убиваше ли един воин на име Мемнон?
— Да, господарю, но накрая и Ахил е убит, една стрела пронизва петата му, единственото място, където може да бъде ранен. Ефес може да бъде ахилесовата пета на нашия враг. Александър обича този град. През нощта, когато е роден, един луд изгорил големия храм на Артемида до основи. Олимпиада, царицата вещица, майката на Александър, твърди, че това е божи знак, че храмът изгорял, защото Артемида присъствала на раждането на Александър в Македония.
— Ама че глупост! — въздъхна Дарий.
— Александър вярва, че е истина.
— И този Кентавър ще му създаде проблеми?
Митра сведе поглед.
— Какво има? — ядосано попита царят.
Пазителят на тайните вдигна глава, отметна качулката си и потри обръсната си глава. Дарий не можеше да определи възрастта му — лицето му изглеждаше младежко. Въпреки изпития му и изпосталял вид, очите му блестяха живо.
— Господарю, не съм убеден дали Кентавърът е един човек или двама — възнамеряваше да обърка царя и да отклони вниманието му.
Дарий се изправи на подобния си на трон стол.
— Защо мислиш, че може да са двама?
— Убийците от Ефес се нарекли „Кентаври“, защото винаги работели по двойки: също като получовека полукон, смесица от две същества. Кентавърът изпрати шифровани съобщения до нашия градоначалник в Ефес. Писарят Рабин ми ги препрати. Кентавърът съобщава за различните интриги на олигарсите и демократите.
— Значи този Кентавър — подигравателно каза Дарий — може да се състои от демократ и олигарх?
— Възможно е — отвърна загадъчно Митра. — Кентавърът е и убиец. Той воюва и с олигарсите, и с демократите — напоследък бяха жестоко убити хора и от двете партии.
— Защо?
— За да се хванат за гушите! — Митра сви рамене. — Може би има по-дълбоки, по-лични причини. Както и да е, Кентавърът, а не някакъв гарнизон, войска или флота е най-голямата ни надежда да попречим на Александър да продължи на изток.
Дарий опря ръце на масата и се загледа към блестящите бронзови врати зад Митра. Ето, той стоеше в съкровищницата си, заобиколен от богатството на своята империя. Навън елитните му части, Безсмъртните, пазеха отвсякъде. В най-далечния край на палата, разпънати на кръстове, висяха труповете на жертвите му, онези, които бяха дръзнали да му се противопоставят или му бяха изменили с думи, дела, а в някои случаи — и с поглед. Въпреки това Дарий се чувстваше уязвим. Ефес и Сардис бяха отдалечени на много дни път, но македонската пантера вече властваше в тези градове, някога перли от короната на Дарий. Беше ли го изоставил Ахура Мазда? Беше ли омърсен свещеният огън? Напуснало ли го беше божественото присъствие? Дарий затвори очи. Понякога нощем, след като жените от харема му си бяха тръгнали, а от постелите още се носеше тежкото ухание на благовонията им, Дарий лежеше буден, въртеше се и се мяташе, загледан в мрака. Виждаше призраците на онези, които беше погубил, за да се изкачи на Пауновия трон. Това ли беше наказанието му? Щеше ли някой ден Александър да нахлуе през бронзовите врати и да ограби съкровищницата му?