— Какво ще правиш? — попита Дарий тихо.
Митра седеше със затворени очи и устните му се движеха сякаш в молитва.
— Как ще действаме? — настоя Дарий.
„Ти направи голяма грешка и аз отново те предупреждавам“ — Митра затвори очи. — Цитат от друг гръцки автор, Еврипид.
„Ти направи голяма грешка и аз отново те предупреждавам“ — повтори той. — Точно това ще направим с Александър, ще водим скрита война с всички средства, ще предизвикаме проблеми в Ефес, ще сринем авторитета му.
— Защо да не го убием? — попита Дарий. — Веднъж завинаги ще се отървем от него. Нож в сърцето или отрова?
— Може да се стигне и до това, господарю — съгласи се Митра. — Но въпросът е как? Трябва ни доверен човек, някой, на когото вярваме…
— Може ли този Кентавър да го направи?
— Може би, но нашият шпионин не бива да бъде разкрит. В кошера — Митра се усмихна — всеки има жило. По-добре Македонецът да бъде ужилен от някой свой близък.
— Но Александър се пази! Собственият му баща беше убит! А и онези, с които се е заобиколил Македонецът, го обичат. Заобиколен е с лекари. Но сред тях има един — продължи Дарий, — който някога е работил в нашата империя, макар да е македонец.
Митра вдигна един свитък и го разтвори.
— Теламон, господарю. Баща му е воювал заедно с Филип, но заменил меча с ралото.
— Може ли да бъде подкупен? — приведе се Дарий над масата.
— О, не — Митра поклати глава. — Ако Александър бъде убит, Теламон трябва да го последва.
Дарий въздъхна.
— Значи Пантерата ще бъде убита?
Митра кимна:
— Ако боговете пожелаят, господарю.
Дарий взе печата и се втренчи в изображението. Шепнеше молитва Александър Македонски да се озове в ръцете на Ариман, Злия.
Калистен, началник на отряда на щитоносците, известни като Орлите, патрулираше пред големите запечатани порти на храма на Херакъл в Ефес. Той отново се обърна и с облекчение видя, че небето изсветлява и бледорозово сияние показва, че слънцето изгрява. Свали фригийския си шлем и потърка очи.
— Мразя нощната стража — промърмори той.
Калистен беше доволен, че след час ще го сменят. Хората му, някои свалили шлемовете, се бяха облегнали на стената. Едни спяха, други ядяха сухите си дажби. Чу звук от звънче. Отиде до масата на входа, взе малката камбанка и позвъни в отговор — уговореният знак, че всичко е наред. После развърза алената кърпа около врата си, цветът на неговия полк, и изтри потта под туниката си. Отново слезе по стълбите и се загледа към тимпана над портика, който изобразяваше една от многобройните битки на Херакъл срещу дивите племена от Тракия.
— Голяма работа, а?
Един войник от неговия отряд се беше приближил до него.
— Колко ли е старо?
Калистен присви очи. Храмът беше издялан от варовик и покрит с блестяща бяла мазилка. Тимпанът над входа беше изящно резбован, извисяващите се колони, мрачният портик, вратите от кедрово дърво и широкото стълбище, което водеше нагоре, му придаваха мрачна величественост. Отначало Калистен беше впечатлен, но сега беше уморен от това място и хората в него. Всъщност той мразеше Ефес с неговите портици, театри, храмове и широки прашни улици. Калистен беше македонец. Мечтаеше за прекрасни, осеяни с дървета долини, стремително течащи потоци и обсипани с цветя тучни ливади. Ефес беше съвсем различен — неспирно греещото слънце, трепкащите сенки, оживените, претъпкани пазари, миризливите улици, великолепните храмове и пищните паркове, смесица от величие и нищета.
— Колко стар е този храм? — изтръгна го от мислите му пазачът.
— Откъде мога да знам! — отвърна Калистен. — В Ефес непрекъснато се строят храмове. Сигурно е по-стар от мен или теб, може би е на сто, сто и петдесет години. А сега — той нагласи шлема си — трябва да се уверя, че е добре охраняван и ти ще ми помогнеш.
Войникът сподави една ругатня и съжали, че е напуснал удобното си местенце, но Калистен държеше на дисциплината. Като добър командир той беше оставил хората си да се нахранят и наспят, докато обикаляше нагоре-надолу като куче пазач. Тръгнаха по тясната уличка отстрани на храма. Калистен опипваше външните стени, сякаш търсеше някаква скрита врата или вход.
— Защо се тревожиш? — попита войникът. — Всички вътре са в безопасност — и той посочи корниза отгоре. — Дори маймуна не би могла да мине през тези прозорци, твърде високи и тесни са.