ГЛАВА ПЪРВА
Пулсиращата болка в главата го събуди, а неприятният дъх в устата му напомни за огромното количество алкохол, погълнато снощи. Но какво значение имаше, по дяволите, дали си е легнал трезвен, или се е натряскал до безсъзнание? Нали вече е волен като птица и няма да понася ничие женско мърморене. Можеше да се забавлява и да прави каквото си иска и ако, за съжаление, сега тази мисъл не го радваше, с времето щеше да свикне.
Матю се претърколи на разбърканото легло и хвърли замъглен поглед към часовника на масата. Господи, минаваше дванайсет! Нищо чудно, че го болеше главата. След като не бе ял нищо от вчера на обяд, организмът му основателно негодуваше.
С мъка се изправи на леглото. Все пак снощи бе работил до късно. Новата програма можеше да му донесе рекордна печалба и той имаше право да използва алкохола като стимулант. С досада отпъди мисълта, че не изпитваше подобна нужда, преди Мелиса да го напусне, но с времето щеше да се справи и с този проблем. А и работата щеше да притъпи болката му.
Изправи се, пое дълбоко въздух и се заклатушка по скъпия мъхест килим към банята. Подпря се на порцелановата мивка и впери мътен поглед в огледалото. Очите му бяха кръвясали, кожата му имаше нездрав сивкав оттенък, а с двудневната си брада бе заприличал на скитниците, които се навъртаха наоколо.
Не беше честно да се сравнява с тях — нали имаше работа, хубава къща, а търговската проницателност на дядо му го бе обезпечила с повече пари, отколкото някога можеше да изхарчи. Нямаше причини да се пропива, а още по-малко да се превръща в алкохолик.
С кисела гримаса се насочи към душа. Изключи автоматичния регулатор и студената вода обля трескавото му тяло. За Бога! Ледените струи сякаш се врязаха в кожата му, но той изстиска шампоана в ръката си и започна бясно да се сапунисва, докато водата шуртеше върху главата и раменете му.
Почувства се доста по-добре, когато излезе от мраморната кабинка и се загърна в огромната бежова хавлия. Главата все още го наболяваше, но лепкавата сънливост почти бе изчезнала. Не вярваше, че ще се съвземе бързо, но поне бе буден и работоспособен, а компютърът щеше да се погрижи за останалото.
Погледна към самобръсначката и тежко въздъхна. Все пак не ми отива брада, утешаваше се той, докато внимаваше да не накълца лицето си. Задачата не бе никак лесна, защото ръката му трепваше в най-неподходящия момент. По дяволите, глътка уиски би го накарала да се почувства значително по-уверен.
Някак успя да се справи и хвърли хавлията на студените плочки в банята. Отново направи гримаса пред огледалото и се върна в спалнята, където го лъхна кисела миризма на алкохол и го накара да сбърчи нос. Въпреки че бе гол, а температурата навън бе около нулата, Матю разтвори широко балконската врата и изложи тяло на студа, преди да нахлузи джинсите си.
Тъкмо ровеше в шкафа за чиста риза, когато на вратата се почука. Обърна се, почака мълчаливо петнайсетина секунди, ала потисна нервността си и извика:
— Да? Какво искаш?
Вратата леко се открехна и в стаята надникна плешив мъж.
— О, вече сте станали, сър — рече той. — Да ви донеса ли закуска?
— В дванайсет и половина? — сви устни Матю. — Не, за Бога! Искам само сандвич и тръгвам за работа.
Вратата се отвори и пропусна натрапника — едър мъж с широки рамене и огромно шкембе, издуло тъмносиньото сако и безукорно бялата риза. Изглеждаше странно да се види подобен великан, облечен като камериер, но Матю знаеше, че човекът срещу него се гордее с униформата си.
— В офиса ли отивате, сър? — попита той и острият му поглед се плъзна по разтворената балконска врата и разхвърляната стая.
Матю го погледна разсеяно и тъй като не откри чиста риза, посегна към старата, ала прислужникът я грабна от ръцете му.
— За Бога, Виктор, какво си въобразяваш?
— Ами, по външния ви вид се досещам, че току-що сте си взели душ, сър — кротко заяви Виктор, — и сигурно не възнамерявате да облечете тази… твърде миризлива дреха. В килера зад вас има цяло чекмедже с чисти ризи и трябва само да ми кажете коя предпочитате.
— Благодаря, но мога да се облека и сам — раздразнено изръмжа Матю. — Защо не отидеш да ми направиш кафе или нещо друго. Нямам нужда от бавачка.
— Разбира се — не помръдна Виктор и смачка мръсната риза на топка. — Просто ми се стори, че както обикновено, се нуждаете от помощ. Майка ви няма да бъде доволна. Никак няма да бъде доволна.
— Майка ми ли? — сепна се Матю, докато оглеждаше ризите в килера и отново се обърна към камериера. — Какво общо има майка ми?
— Нима сте забравили? Нали ще обядвате заедно след около половин час?